Публикувано от Administrator на 08.03.2018 @ 17:46:04 (266 четения) автор: zika
Пролетта дойде.
В парка дърветата позеленяха и грейнаха във всички цветове на дъгата.
Птиците чуруликаха, пчелите жужеха около цъфналите цветя и треви.
Миришеше на приключения, на свежест, на младост.
През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса.
Ловът беше в кръвта му. За него това не бе просто хоби, беше начин на живот. Алекс обожаваше тръпката от преследването, тичането с кучетата, надмощието над плячката.
Днес имаше рожден ден.
Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението и бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа,начупи в него малко сиренце и хляб,сложи и две лъжички захар.
Плъзна ръка по гърдите му, по корема, по-надолу…
– Съжалявам, скъпа, сега нямам време – отметна завивката мъжът ù и бързо се изправи. – Закъснявам за работа.
– Нищо не казвам, миличък. Исках само да проверя.
Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер...
Беше изключително жизнен старец, но сега бе малко настинал.
Синът му държеше да остане да си лежи, затова му донесе топла храна от ресторанта в една пластмасова кутия, пресипа я в порцеланова купичка и му я поднесе в леглото.
Публикувано от anonimapokrifoff на 23.02.2018 @ 08:02:47 (253 четения) автор: vamp
Всеки човек трябва да напише поне едно нещо. Дори и да е само предсмъртно писмо ...
Тези думи на Труман Капоти ме ровят от момента, в който ги срещнах.
Всеки човек трябва да напише поне едно нещо. Дори и да е само предсмъртно писмо ...
Тези думи на Труман Капоти ме ровят от момента, в който ги срещнах.