Слънцето бе към своя залез. В Косте́лския балкан се носеше тъжната песен на изоставено агне, което току-що бе родено. Няколко овце се бяха отделили по-напред от останалите. С последни сили се придвижваха към старата чешма, която се намираше в края на селото. Изплашените животни бяха жадни и дишаха тежко. Споменът от случилото се през днешния ден нямаше да ги напусне съвсем скоро и щеше дълго да ги тормози. Кълбовидни облаци, разпръснати в порозовялото небе, се движеха бързо над селото, опитвайки се да отнесат мъката на стадото, а заедно с нея, да заличат и скръбта на стария пастир.

 ( пълен текст » още 4925 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вяра нетърпеливо погледна часовника на стената. Още час до края на работното време. Утре съпругът й Валентин имаше рожден ден и искаше да обиколи след работа етажите на МОЛ-а, за да му избере подходящ подарък.

 ( пълен текст » още 2191 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Новият асфалт насърчително летеше под колата, а юрналото се встрани от нея златно поле нямаше свършване. Само планините, далеч пред погледа и по-прозрачни от летния въздух, даваха граница на този безкрай.

 ( пълен текст » още 1674 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Повест
Планината се събуждаше и разцъфваха нейните красоти. Вечер заспиваше, но гръдта и поемаше дъхавите треви. Малкият заобикалящ челяка свят се изменяше – не изведнъж, но постепенно, а с него трябваше да се изменят и хората.

 ( пълен текст » още 6399 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Когато бях малък ,живеех в едно малко градче ,което се намираше на морския бряг. В него за първи път усетих красотата ,от която бе създаден света. В малките места често усещам по –силно магията на съществуването.

 ( пълен текст » още 4049 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Цекооо!- провикна се от леглото Цеко.- Де си, ма? Де ми захвърли гащите бе, жено проклета? Пу, маааа му! Егати жената, като ти трябва я нема, а като не щеш да ти дреме до гъза, тя ти се вре и ти пие неуморно кръвчицата, досущ проклет кърлеж.

 ( пълен текст » още 8724 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Повест
***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време.

 ( пълен текст » още 16183 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Родопско сърце - 3
Повест
***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още малки и едва оформили красивите си вретенца.

 ( пълен текст » още 13953 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Наследих воденично колело. Някога баба и дядо са имали воденица. Не е била никак малка, Реката тогава е имала много повече вода. Та когато отбиха водата за новия язовир всички воденици престанаха да работят. Някои се рушат по-бавно, други по-бързо. Щом пристигнеха иманярите да търсят златото на воденичарите наставаше истинска паника. Част от селяните тръгнали да ги гонят със сопи и вили. Една карта обаче се оказала истинска.

 ( пълен текст » още 1983 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Беше неделя. Група приятели от квартала се бяхме събрали да поритаме на новооткрития изкуствен терен. Разделихме се на два отбора и почнахме. Играта бързо се разгорещи. Заваляха голове. Дори тези с шкембенцата се представяха на ниво, поне откъм желание. По едно време състезател на противниковия отбор размаха ръка и обяви, че си тръгва – имал някаква среща. Спогледахме се. Трябваше да му намерим заместник.

 ( пълен текст » още 8851 знака | коментирай | оценка: няма )