Студеният вятър драскаше с ледени нокти лицето ми. Загърнах се по-добре с палтото и неволно напипах снимката във вътрешния му джоб.

 ( пълен текст » още 4178 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там дейци, а майката, като нази – от селото. Татарки. Ма, не нашето де!

 ( пълен текст » още 15220 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Крайна спирка. Слезе последен от рейса на празния селски площад. За малко да напиша- "прашния селски площад". Но щеше да е доста банално клише, а няма да е и реалистично, нито пък да звучи съвременно.

 ( пълен текст » още 7530 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Съседи някога ни бяха баба Дукя и дедо Ито.
Като млада баба Дукя, хем не била хубавица, хем от мъничка имала задух.
Та, тя започваше всяка дума, всяко изречение с „хиии..“ „Хиии“ не е дума, а свистене – от астмата.

 ( пълен текст » още 1793 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Безработицата легна тежко върху живота на един занаятчия. Витан беше добър работник, с усърдие и прилежание той успя да се издигне до съдружник в предприятието, в което бе започнал като наемник.

 ( пълен текст » още 7770 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Песента я жегна.
Затвори очи.
Пусна я пак, и пак…
Танцуваха дълго. Усети аромата му. На кардамон.

 ( пълен текст » още 1683 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Всичко започва с мълчанието. Телефонът мълчеше, пощаджийката мълчеше, приятелите-мълчаха, колегите и родителите -мълчаха.Тишината следеше събитията и разговаряше със себе си. Гери, с дистанционно в ръка се съсредоточаваше с досада към образите от екрана. По телевизията излъчваха предаването: "Култ" и водещата ентусиазирано жестикулираше, разговаряйки усмихнато с гостенката.
Всичко започва с мълчанието. Но и с многото болка...

 ( пълен текст » още 10195 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Знаеше дядо Марко, че „орташката работа и кучетата не я ядат“, ама пустото му его, все имаше нужда някой да го възвеличае, да му се порадва, да го погъделичка с онова тъничко пухено перце, с което той навремето беше глезен от баба Попадия - неговата осиновителка. Много го обичаше тя, даваше му най -хубавите лакомства, които ги нямаше в нито една сиромашка къща. Баща му беше строг и суров човек, често се случваше да го сгълчи като куче, измежду четирите деца, така че комшийките чак настръхваха, и викаха на майка му:

 ( пълен текст » още 14578 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си, че аз съм прах и пепел..."

Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:

 ( пълен текст » още 6004 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Обувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих?Рай или Ад?

 ( пълен текст » още 1830 знака | коментирай | оценка: няма )