Когато Петъри Чилика доведе циганката, селото настръхна. Жените, погрознели от веднъж, зажужаха като рояк пчели останал без майка, а мъжете онемели, присвили очи и стиснали зъби, проговориха чак вечерта в кръчмата.
- Как е, ва, кавадари1? Да не пийте без мен за здравето на булката на Чилика? –Тавряз Тодор нахълта и изгледа всички, но като не срещна ничии очи, плю на пръстения под и обърна небръснатото си лице към кръчмаря. – Балабан, дай една голяма! Такъв срам не е бивал...

 ( пълен текст » още 18953 знака | 12 коментара | оценка: 5 ) 

Задушно беше в стаята, пригодена за баня. През малкото прозорче се процеждаше мътна светлина и очертаваше всичко в наситена сянка. Парата от топлата вода се стелеше, като нежно одеяло, диплеше се в кълбо върху дървеното корито и разстилаше снагата си върху всичко останало в помещението.

 ( пълен текст » още 6470 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Седим на пейката пред входа. Мими ме гледа стреснато, не може да повярва на думите ми.
– Искаш да не идвам повече у вас?

 ( пълен текст » още 3418 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Ранният следобед – пролетно време. Прибирам се, раздразнена, уморена и с тракащи ламарини в главата, като на война – къде празни гилзи, къде дула, къде хиляди откоси от думи пищящи и свирещи из дебрите на ума ми. Топло е. До завчера снегът бе достигнал височината на глезените, а вчера кишата от топящата ледена маса на недоизчистените улици процеждаше през ботушите ми и търсеше начин да завъди риба в неголеми количества, като изстудяваше обутите ми в чорапи крака.

 ( пълен текст » още 3604 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Подарих й го за рожденият ден. Ставаше на деветнайсет, тъкмо като мен. Бяхме близначки, но не познавам други близначки, които да са толкова различни като нас.

 ( пълен текст » още 9215 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Постите бяха към своя край. В китното подбалканско село животът се изливаше в ежедневието на селяните, забъркваше се в съдбите им, отмиваше надалече страховете и притесненията им. Що имаше живинка се разбуди, затрептя под напора на плодородната и богата българска земя. Люлякът завъди охранени, тъмнозелени листа, изпъкващи още по - силно пред кичестите и цветни пирамиди от дъхав цвят в лилаво и бяло.

 ( пълен текст » още 18657 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Този ден мина като сън, нереален, изпълнен с шумът от хорска глъч. Късно се прибраха в тъмното, а пред портичката на дома им вече някой ги чакаше.
Сутринта, освен от домашните, младите ходиха да искат прошка и от кумовете, макар че едва вчера им беше венчавката.Такъв бе обичаят, а традициите трябваше да се тачат, да се пазят, като най-милото и безценно нещо.

 ( пълен текст » още 11802 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Годежът мина като по вода. Любо успя да зърне Траяна само два пъти преди да дойде деня на сватбата. Първият път, докато даваха даровете-вторият, отдалеко на мегдана на неделната свирня. Онази вечер, когато отидоха да се уговарят за нея, тя стоеше в ъгъла на малката стая скръстила ръце на престилката, навела глава и скрила хубавите си черни очи под капаците на дългите клепки.

 ( пълен текст » още 10659 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Мина вече година,откакто майка му се спомина. Баща му, останал сам и вдовец, сякаш малко се по успокои, стана някак по ведър, примирен с живота и света. Сега баба му шеташе из къщата. Переше дрехите им, струваше някоя чорба, макар че и той и помагаше. Стара беше тя,бавно се случваха нещата при нея,бавно, но ставаха с малко помощ. А той, ей го вече, 30 минаваше. „Стар ерген, а за мома не продумва!”-шепнеха си хората.

 ( пълен текст » още 7672 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово и хвана окото и и тя я издърпа.

 ( пълен текст » още 2083 знака | 7 коментара | оценка: 5 )