***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друго,което човек можеше да види, нищо не показваше, че зад спокойната и мълчалива натура се криеше такъв смел и силен мъж.

 ( пълен текст » още 12193 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

„Когато мислиш, че нямаш нещо, а го искаш отчаяно има само един единствен изход – да го даваш на другите. Да, да, това същото, което вярваш, че го нямаш. И когато започнеш да го раздаваш, ще осъзнаеш, че имаш от него в изобилие. Тогава следва логичният въпрос: на кого да го дам? Кого да избера? Кой го заслужава? Но защо изобщо трябва да избираш? Дай го на всички, на абсолютно всички.... и то по много... И тогава... тогава ще видиш истинска магия: това, което си нямал и за което си мечтал с болка в сърцето, ще се появи. Ще се материализира, сякаш винаги е било там. А пък те – другите, ще ти бъдат благодарни, че са го получили от теб. Но ти знаеш тайната, нали? Правиш го и за себе си, не само за тях. Даваш им, за да получиш и ти. Много и от същото. А те – те са някъде там. Пълни с твоята любов.“

 ( пълен текст » още 6889 знака | коментирай | оценка: няма ) 

***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени.

 ( пълен текст » още 14563 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

***
В късния следобед малката групичка най-после стигна до края на селото и се спря пред портата на къщата. Георги отключи и влезе първи. Следваха го двете момичета, а най-отзад вървеше Мика. Младата жена не смееше да вдигне поглед, дори към гърба на човека, който вече и беше съпруг, камо ли към лицето му. Чувстваше се някак безсилна,притеснена и всичко и беше свито.

 ( пълен текст » още 21853 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Хубаво е чувството, човек да крачи по родната земя. Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но и тъга има. Тъгата на отминалото време и на забравата се стели бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия човешка душа.

 ( пълен текст » още 19537 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Момчето разбра, че нещо не е наред по очите на баща си. Ясни и ведри допреди час, те сякаш бяха натежали от тревога. Баща му го гледаше, но не го виждаше, което бе плашещо. Промяната бе настъпила след един дълъг телефонен разговор, проведен в кухнята, от който момчето успя да долови само откъслечни думи. После той излезе, оставяйки го само с хилядите въпроси, които се въртяха в главата му. Нещо не бе наред!

 ( пълен текст » още 9881 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

-Прр, пустъта му козъ, де ма пущино! - викна Радко по пършивото животно, прибра свирчовината във вехтата торбица и се запрепъва по камънака.

Радко бил артлъм момче, работливо и чевръсто. Стигнал до Америката, Бруклинския мост градил и много го ценели заради уменията му и липсата на каприз, докато ... гайка номер тридесет и шест го ударила по главата и Радко проговорил на арамейски диалект…

 ( пълен текст » още 6477 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Всеки трябва да извърви своите пет крачки към другия, ако иска да получи ответ, това е стара китайска философия, мисъл на известния философ Конфуций.

 ( пълен текст » още 12162 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Облаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.

 ( пълен текст » още 5772 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Стресна се и отвори очи. Лежеше на голямо легло в полутъмна стая, а с гръб към нея някой кротко похъркваше.

 ( пълен текст » още 11506 знака | 2 коментара | оценка: 5 )