След залез слънце и настъпващия сумрак двамата специализанти лекари бързаха да довършат финала на зададената им тема за утре. Усърдно продължаваха да работят и изпълваха неусетно с химикалката белите листа. Някой почука на вратата, техническия сътрудник се беше сбогувал с тях. Тогава кой ли беше по това време? По–младият от двамата беше седнал зад вратата и видя само гърба на влезлия, средно висок човек устремен към колегата му.

 ( пълен текст » още 12893 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ако този текст беше писан преди 10.11.1989, сигурно щеше да ми бъде направена забележката, че не съм написал «партията» с главно «П». Тя тогава наистина си беше единствена, ако не броим десетпроцентното постоянно присъствие на БЗНС.

 ( пълен текст » още 9128 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Петя колебливо влезе в магазина. Погледна към хладилната витрина. Знаеше, че е там, отново и отново преминаваше към тъжните и

 ( пълен текст » още 1723 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Алекси зърна фигурата в последния момент преди да я отмине и спря с криволичене по пътя.Видя в огледалото как мъж с расо и восъчно лице се приближава към колата му без да бърза. Отново бе завалял ситен дъжд, но далеч напред, там където пътят отесняваше преди да се загуби в мрачното небе, проблясваха светкавици.

 ( пълен текст » още 16862 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Затварям очи, оглеждам се в Луната. Огледалата лъжат с вяра. Денят е като камък от многобройни истинали надежди, изпросена обич, лютив сос от смълчани думи. Лято е,

 ( пълен текст » още 1396 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори.

 ( пълен текст » още 55403 знака | коментирай | оценка: 3 ) 

Самуила тичаше по тъмния коридор, сякаш триста дяволи я гонеха с нажежени тризъбци. Дългата ѝ черна плитка се мяташе по гърба ѝ и я удряше като камшик, но тя не

 ( пълен текст » още 8163 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Обичаше да лови риба. Нощем. Имаше една стара и изкърпена лодка на повече години дори и от него самия. Но гордо носеше номер име:394556 Созопол "Русокоска". Тази русокоска беше бившата му съпруга. Любов разбира се. Всички мъже се женят по любов, докато за жените не беше още доказано.

 ( пълен текст » още 1794 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

- Гошооо, айде бе мама, то яденето пак изстина. – 50-годишната леля Мара, типична яка българка, скръстила ръце на буквата „Ф”, критически оглеждаше стаята – и земи малко разчисти тука, че нема къде да се стъпи вече – просумтя тя под мустак.

 ( пълен текст » още 9091 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Слънцето бавно пълзи към гребена на Витоша. Светлина с цвят на мед прелива през прозорчето в малката кухня, ляга по старите и прашни мебели, отдръпва се с обещание за мрак. Но мракът още е далече. Вечер е.
Баба седи до масата, дребна и крехка и гледа грижовно свещичката, запалена в средата на малката купа сред аранжировка от орехи и сухи цветя. Усмихна ме. Усмихва се.

 ( пълен текст » още 13443 знака | 2 коментара | оценка: няма )