Повест
Планината се събуждаше и разцъфваха нейните красоти. Вечер заспиваше, но гръдта и поемаше дъхавите треви. Малкият заобикалящ челяка свят се изменяше – не изведнъж, но постепенно, а с него трябваше да се изменят и хората.

 ( пълен текст » още 6399 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Когато бях малък ,живеех в едно малко градче ,което се намираше на морския бряг. В него за първи път усетих красотата ,от която бе създаден света. В малките места често усещам по –силно магията на съществуването.

 ( пълен текст » още 4049 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Цекооо!- провикна се от леглото Цеко.- Де си, ма? Де ми захвърли гащите бе, жено проклета? Пу, маааа му! Егати жената, като ти трябва я нема, а като не щеш да ти дреме до гъза, тя ти се вре и ти пие неуморно кръвчицата, досущ проклет кърлеж.

 ( пълен текст » още 8724 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Повест
***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време.

 ( пълен текст » още 16183 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Родопско сърце - 3
Повест
***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още малки и едва оформили красивите си вретенца.

 ( пълен текст » още 13953 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Наследих воденично колело. Някога баба и дядо са имали воденица. Не е била никак малка, Реката тогава е имала много повече вода. Та когато отбиха водата за новия язовир всички воденици престанаха да работят. Някои се рушат по-бавно, други по-бързо. Щом пристигнеха иманярите да търсят златото на воденичарите наставаше истинска паника. Част от селяните тръгнали да ги гонят със сопи и вили. Една карта обаче се оказала истинска.

 ( пълен текст » още 1983 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Беше неделя. Група приятели от квартала се бяхме събрали да поритаме на новооткрития изкуствен терен. Разделихме се на два отбора и почнахме. Играта бързо се разгорещи. Заваляха голове. Дори тези с шкембенцата се представяха на ниво, поне откъм желание. По едно време състезател на противниковия отбор размаха ръка и обяви, че си тръгва – имал някаква среща. Спогледахме се. Трябваше да му намерим заместник.

 ( пълен текст » още 8851 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Под старата голяма бреза, в далечно руско селце, в малка къща живееха баба и внучката и, която се казваше Анастасия. Момиченцето беше много весело, когато се усмихнеше се появяваха трапчинки, имаше сини засмени очи, коса кафява, вързана на две опашки. Често носеше бяла блуза, с червен сукман.

 ( пълен текст » още 1451 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сутрин, обед, вечер, той вървеше нарамен със своята торба, сложил върху челото си слънчевите очила, а в ръката си, носещ радиото, което така и не спираше да бръмчи по улицата от Турската махала до „Конниците”. Всеки ден окъсаният старец преминаваше под ръцете на Евтимий, които благославяха града от университета на хълма. Дрипавият, събираше от улиците каквото му попаднеше. Можеше да се видят в него обувки, книги и куп други джунджурии.

 ( пълен текст » още 2226 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани кичури гъсти къдрици, като руното на черна овчица.

 ( пълен текст » още 17084 знака | 1 коментар | оценка: 5 )