Бистра с болка се опита да отвори очи, докато чуваше един мъжки глас над себе си:
- Здравейте, аз съм дежурният лекар, тази вечер Ви приехме по спешност. Как сте?

 ( пълен текст » още 7576 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз съм онази, същата, Гуцила от Сириус, къде със спечелен от лотария междупланетен билет, кацна заедно с мъжленцето си Муцинг в кварталната градинка на панелен комплекс, запозна се с местните хаймани, пи от смазката им, залюби се с Груйча, зарязана беше от Муцинга, зарад местната хубавица Дешка Дашната и след кратко завръщане на Сириус, направи Второ пришедствие, за да установи, че всички в комплекса са се политизирали.

 ( пълен текст » още 1868 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Цяла седмица Дончо обикаля близките села, докато намери конят, който търсеше.
Старият вече само ставаше да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите, като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.

 ( пълен текст » още 8091 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

През 60-те години на миналия век със семейството ми живеехме и работихме в Държавно Земеделско Стопанство, където имаше всички условия за живот: Държавни жилища за всички служители; Красиви паркове с декоративни храсти и цветни градини;

 ( пълен текст » още 1996 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Беше преди, имаше време, което и сега свети за мен като огромен екран, на който се прожектират мигове на капсулована хармония, на концентрирана красота, на космическо спокойствие, на дом, любов, на най-тихото тихо, на най-кръглото щастие, все едно гениален психиатър е създал спомен за терапия, лекуваща всяка душевна болест.

 ( пълен текст » още 6396 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ гръд.

 ( пълен текст » още 5861 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Споменът за нея не го напускаше. Тя не бе просто момиче, а дух, който се рееше в неговия микротеос. Сякаш се бе превърнала в негов образ и всичко, което бе познато на единия се предаваше и на другия. Двамата бяха завършени. Можеше да се гледат дълго и да не разменят нито дума, но това не беше странно за тях. Техните сърца пулсираха в еднакъв ритъм. Думите не бяха важни. Онова, което ги влечеше един към друг, беше много по-силно. За тях нямаше пространство, а единствено синергия. Благодарение на обичта, която ги движеше, те не знаеха що е болка. Изпитваха щастие, което се осъществяваше в пълнота помежду им. Тази цялост ги представяше пред останалите като нещо съвършено - идеал на едно отминало време.

 ( пълен текст » още 2436 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бях десет годишна, когато тате и мама ми подариха огледало. Само бях чувала за такова вълшебство. Моите съученички и приятелки се фукаха колко са доволни, че всяка сутрин се гледат, решат и пудрят преди училище. Бях много щастлива, че ще ми се удаде тази възможност и аз да имам такова огледалце да се видя как изглеждам.

 ( пълен текст » още 4326 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол…“

 ( пълен текст » още 6680 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Старата къща сподавяше дъха си и чакаше безпомощно. Толкова бе напрегнала гредите и старото си тухлено тяло, че едва укротяваше стъклата да не пищят, а вратите да не се отварят сами, като гигантски криле на обречен прилеп. Грохналата сграда не смееше да диша, за да не изпусне и запамети отново онова, което ще причини ръката в замръзналия сумрачен следобед в самото ѝ сърце - стая 33 на третия, последен етаж.

 ( пълен текст » още 3804 знака | 3 коментара | оценка: няма )