– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.

 ( пълен текст » още 7626 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаше да я нагушка едно хубаво, но към момента не можеше да си позволи това. За негово съжаление в гарсониерата нямаше друго легло, на което да се премести.

 ( пълен текст » още 9589 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.

 ( пълен текст » още 4963 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Комарджията

- Ще заложите ли последния жетон?
- Не. Толкова струва патрона.

 ( пълен текст » още 556 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Студеният вятър драскаше с ледени нокти лицето ми. Загърнах се по-добре с палтото и неволно напипах снимката във вътрешния му джоб.

 ( пълен текст » още 4178 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там дейци, а майката, като нази – от селото. Татарки. Ма, не нашето де!

 ( пълен текст » още 15220 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Крайна спирка. Слезе последен от рейса на празния селски площад. За малко да напиша- "прашния селски площад". Но щеше да е доста банално клише, а няма да е и реалистично, нито пък да звучи съвременно.

 ( пълен текст » още 7530 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Съседи някога ни бяха баба Дукя и дедо Ито.
Като млада баба Дукя, хем не била хубавица, хем от мъничка имала задух.
Та, тя започваше всяка дума, всяко изречение с „хиии..“ „Хиии“ не е дума, а свистене – от астмата.

 ( пълен текст » още 1793 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Безработицата легна тежко върху живота на един занаятчия. Витан беше добър работник, с усърдие и прилежание той успя да се издигне до съдружник в предприятието, в което бе започнал като наемник.

 ( пълен текст » още 7770 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Песента я жегна.
Затвори очи.
Пусна я пак, и пак…
Танцуваха дълго. Усети аромата му. На кардамон.

 ( пълен текст » още 1683 знака | 5 коментара | оценка: 5 )