В един задушен юлски следобед на мегдана на село Гачево спря очукана хонда. Зад волана бе млада жена с прибрана в стегнат кок черна коса. Тя свали черните си очила и се загледа в напуканите плочки пред сградата на кметството. Извади кърпичка и избърса потното си чело. Не благоволи да слезе от колата. Седеше отпусната на седалката, вероятно чакаше някого.

 ( пълен текст » още 11566 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

След като отвори очи в миришещата на дезинфектант бяла стая и преодоля мъглата на упойката, Ния веднага се сети за проклятието. Седмица по-рано бе видяла своята бивша съученичка Вяра да пие сама вино, от бутилката, в кварталния парк. Дрехите й бяха опърпани, косата – разчорлена. Бяха си разменили поздрави, после Вяра бе присвила злобно очи и бе казала:

 ( пълен текст » още 10779 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Синеока беше Елена и тия неземни сини очи удавиха много мъже в дълбоките си води, развалиха няколко семейства и затриха не една и две съдби. Необяснима магична сила имаше в приказния им цвят - едновременно теменужен, небесен и езерен, безбрежен като природна стихия и топъл като летен вятър.

 ( пълен текст » още 3211 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Гледката бе впечатляваща. Момичето с многото плитки се катереше умело, като се захващаше във фугите между облицовъчните плочи. Винаги имаше три опорни точки и вероятността да падне бе нулева – така поне изглеждаше. За постигането на такова майсторство само талант не стига, нужни са и упорити тренировки. Някои от протестиращите бяха затаили дъх, други ръкопляскаха.

 ( пълен текст » още 9364 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От няколко дни съм на село. Все се каня да отида на гости на Дениз, мой приятел от детството. Най-накрая намирам време – премятам шарената торбичка от вапцана вълна и прибирам в нея няколко дрънкулки за децата. Лека-полека се спускам към дерето.

 ( пълен текст » още 9383 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Той се събуди. Уж всичко си беше както обикновено.
И кафето и новините и сценария. И надеждите.

 ( пълен текст » още 1359 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

„Веднъж щом си опитал летенето, вечно ще ходиш по земята с поглед, обърнат към небето, защото си бил там и винаги ще копнееш да се върнеш там .“ , е казал Леонардо да Винчи.
Извечният стремеж и копнеж на човека да лети, вече е възможен.

 ( пълен текст » още 4891 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Една вечер пътувахме с приятелката ми в тролея за вкъщи. Като добри граждани си носехме маските на лицата, задължителни заради върлуващия по света и у нас вирус.

 ( пълен текст » още 3890 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Умората се бе натрупала вследствие на допълнителните смени, които бе поел. – бе се наложило да замести свой болен колега. Затова сега стажантът Джордж Симънс се чувстваше като парцал. От време на време му се завиваше свят, съзнанието му заплашваше да се самоизключи. На всичкото отгоре предната нощ се бе будил през час заради зъбобол. Сякаш някаква злобна сила се опитваше да изцеди последните му сили.

 ( пълен текст » още 9758 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не обичам часовниците. В домът ми няма часовник и никога не съм ги използвал. Всъщност, само веднъж като дете сложих един от тях за малко на ръката си. Бях на седем и ми го подари една моя леля. Сребрист с червен кант по края и масивни жълти стрелки. Веднага след като затегнаха кожената му каишка около малката ми китка, почувствах, че не го искам. Не знам защо. Не ми хареса неговата тежест и усещането от присъствието му. Не след дълго със замах го захвърлих на земята и с облекчение чух как при удара изпука дебелото му стъкло.

 ( пълен текст » още 34643 знака | 1 коментар | оценка: няма )