ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: 360carscan
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 13912
Онлайн са:
 Анонимни: 434
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 435
Онлайн сега::: Cyriana
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | ПисмоПубликувано от anonimapokrifoff на 14.12.2018 @ 11:36:09 (122 четения) автор: milyovelchevИзгребваше пепелта от камината с желязна лопатка и внимателно, за да не вдига прах, я изсипваше в една поцинкована кофа, когато забеляза жълтото парче ламарина. Взе го с два пръста и издуха пепелта. Беше малка, месингова панта. Разрови, намери и другата. Не беше сигурен, но можеше лесно да провери съмнението си. Изправи се, отиде до скрина и отвори най-долното чекмедже. Кутията я нямаше!
Дамата, търсеща възмездиеПубликувано от anonimapokrifoff на 14.12.2018 @ 11:35:12 (148 четения) автор: pavlovaТя стана от леглото и облече червеният си халат. Погледна през прозореца . Беше мрачен ден, също като мислите в главата й. Погледа й бе леден, а лицето безразлично. Спусна черните плътни пердета и в стаята настана мрак. В този момент се чу звука от проливен дъжд, който изведнъж се изля. Нищо не предвещаваше какво ще се случи днес. Приближавайки банята, тя се спря пред тоалетката с огромно огледало. Погледна се в него, но не видя нищо . Малките парченца от душа вече ги нямаше. Втренчи се още по- дълго и видя такава ярост и болка, каквато не бе виждала до сега. Такава ненавист, а в същото време и безразличие. Мразеше дори себе си. Имаше чувството,че ако се пореже, не би протекло кръв. Прокара ръка през дългата си черна коса, а след това избърса и последната заблудена сълза от окото си. Приближи се към дрешника. Отвори го. Вътре бяха закачени прилично повече от дузина черни дрехи. Взе една от тях и я облече.
Зад гърба на АдамПубликувано от Administrator на 12.12.2018 @ 15:59:21 (170 четения) автор: Nadie- В „Дами канят“ има над 520 ергени. Не ме гледай така бе, Краси! Да, преброих ги. Голяма конкуренция! Днеска го регистрирах в още два сайта – Запознайник и Vzemime, естествено навсякъде с различни имена, обаче снимката, дето му я публикувах му е най-представителната, от семинара в Брюксел миналата година. Досега само две ми писаха! Не го харесват ли, не знам.
РазкраченаПубликувано от Administrator на 11.12.2018 @ 19:00:47 (182 четения) автор: heelТехникът успя да си свърши работата за няма и половин час. Бе улеснен от факта, че пациентката спеше – вероятно заради упойващите средства, които й бяха дали. Приседна на една табуретка и избърса потното си чело. Можеше да си позволи малка почивка. Както си седеше, огледа отново „такъмите“. Прецени, че не са нужни никакви корекции.
Какво си пожела за Коледа ?Публикувано от Administrator на 09.12.2018 @ 13:39:04 (140 четения) автор: pavlovaОтново е зима. Отново е Коледа. Съветът трескаво се подготвя,сякаш за идващия апокалипсис. Естествено, никой не бива да оставя всичко за последният момент. Заела си се поне от лятото да запазиш невероятно място,на което да изядеш пържолата си за Нова година.Не може да забравиш и че детето иска новият Айфон,и ако не го получи ще бъде много разочаровано.Не може да допринеш да му се подиграват в училище, естествено, че ще му го купиш
Тракийска душа - 7 частПубликувано от viatarna на 09.12.2018 @ 09:14:57 (77 четения) автор: LIANIKДетето беше добре. Когато фелдшерът дойде и огледа Екатерина, каза им, че е ожулена и ще мине. Все пак му трябваше място, където на спокойствие и без нежелани погледи да почисти раните и да я превърже. Макар сам да не даваше вид, то се усещаше, че му е любопитно това, че един табун от тези освирепели селски старици, като орлици пазеха младата жена и детето.
Малък разказ за любовПубликувано от viatarna на 09.12.2018 @ 09:13:08 (153 четения) автор: iskraveselinova- Става.
Савата се усмихваше самодоволно. Погледнах го изумено. Понякога беше нежен и чувствителен и изпълваше сърцето ми с радост и обич. Понякога, като днес, ми идеше да го убия, задето е толкова циничен и студен.
Зак и мравкитеПубликувано от viatarna на 09.12.2018 @ 09:12:14 (190 четения) автор: zebaitel Зак пише насипно. Фразите му политат надолу и падат с чукване и шумолене на купчина, като бобчета от пазара в Сандански, турскосини, лилави, чернобели, жълти, но никога само бели. Бобчета, обути в шарени цвички, обли на пипане, разбъркани, вземаш си шепа и си ги подреждаш както си искаш или не си ги подреждаш, само ги задържаш за миг и ги пускаш обратно да изтекат през пръстите ти в купчината, после загребваш пак.
За дететоПубликувано от Administrator на 02.12.2018 @ 22:27:40 (116 четения) автор: heel Когато ужасяващото премятане, въртене и сучене спря, Дия Динова се опита да разбере къде се намира и какво се е случило. Съзнанието й обаче отказваше да се задейства. Малко по-късно, макар да виждаше всичко двойно и замъглено, успя да схване, че се намира в жалките останки на семейния опел.
| | |
|
О писменах » показани 40827 от 50000 заявени |
Публикувано на 29.05.2017 @ 13:28:31 (267 четения)
автор: karabalak » раздел: Поезия
О писменах, вии корèни,
разтягани
в уста на политици ниски
слагани
|
|
|
| |
 | |  |
 | |