В паметта й се бе набил моментът, когато се захвана с лявата си ръка за скалния издатък, намести стабилно пръстите си върху грапавата повърхност и започна да се набира. После усети леко поддаване и видя как парче камък се изтърколва настрани. Опората, на която бе разчитала, се бе оказала нестабилна. Опитът й да се захване за нещо друго, каквото и да е то, пропадна. И тогава полетя надолу. Изпищя, изненадана, че такова нещо се случва точно на нея. Секунда по-късно я връхлетя смразяващ страх.

 ( пълен текст » още 11211 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Странно е да видиш как един възрастен мъж, закостенял до най-малката брънка в костите си изведнъж затихва,след яростта, която го е обладавала само до преди миг. Старите коренища трудно свикваха на нови наноси от земя, но и те искаха да останат дълбоко вкоренени, и на тях им се искаше да не изчезнат, ей тъй, като че ли ги е нямало и дори след като изсъхнат да се напомня, че някога нещо е било, имало го е.

 ( пълен текст » още 11962 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

***

Колко е спасявала и колко е погубвала тази планина! Колко много са постлали тленността си по дъбрави и полянки, колко много са се родили до някоя ела или под дебелата задушна сянка на старите борове, заслонени и прегърнати от аромата на смола и чиста планинска медовина.

 ( пълен текст » още 9546 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Събуди се преди изгрева на слънцето, и нетърпелива да чуе какво ще ѝ прошушне морето, хукна към морския бряг. Все още беше безлюдно и пусто. Реши, че това е едно добро начало за първия ден от почивката ѝ, когато се спъна в огромен черен чувал, проснат почти до водата. Вълните го плискаха любопитно и подкопаваха пясъка под него. Скоро морето щеше да го погълне в дълбоките си обятия. Но тя беше любопитна. Посегна с ръка да докосне найлоновото чудовище.

 ( пълен текст » още 17159 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

- Извинете, имате ли часовник?
- Да, имам!
- А знаете ли колко е часът?
- Да, знам!

 ( пълен текст » още 8727 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Огромното часовниково колело изтрополи със зъбците си, прекоси реката и почти се катурна в двора на Баячката. Казвам почти защото в горния край на двора има изкопан дълъг и дълбок трап – та баш в него хлътна колелото и тъй си остана, наклонено на една страна.

 ( пълен текст » още 6402 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

- Ти, какво??! Какво си..., какво??! Господи, Боже мой! Шегуваш се, нали?
Девойката клати отрицателно глава. Лицето й е червено от напрежение и страх.

 ( пълен текст » още 4003 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Шефката е много свестен човек. Няма да е пресилено, ако кажа, че гледа на подчинените си като на свои приятели. Дори когато подхвърля някоя по-остра дума, го прави за добро. Така че си я обичаме и щом разбрахме, че е закъсала със здравето, решихме да й помагаме.

 ( пълен текст » още 9541 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато бях малък дядо ми имаше аквариум с рибки. Аквариумът стоеше в кабинета му вкъщи и не беше много голям, но пък беше организиран с много грижа и желание. Обичах да се вглеждам в това консервирано късче от друг свят. То беше досущ както си представях дъното на морето или може би по-скоро на някое езеро.

 ( пълен текст » още 6346 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

В тъмния здрач, покрай старата камбанария се прокраде сянката на мъж. Въпреки, че имаше луна над селото, мракът си оставаше твърде потаен и непрогледен. В прохладната нощ, щурците със своите ноти, създаваха хармония и наслада за жителите на Тузлу алан. Неочаквано, откъм римския мост долетяха писъци. Явно някой през тая нощ не спеше. Една старица, бъркаше маджун1 в бакърена тава, свита под старата плевня. Тя се позаслуша за миг, но не можа да чуе нищо друго, освен пръщенето на сухите съчки, които бе наклала, за да приготви гъстата течност.

 ( пълен текст » още 4327 знака | 2 коментара | оценка: 5 )