| ЛатинкаПубликувано от anonimapokrifoff на 27.11.2020 @ 09:14:29 (198 четения)автор: KBoianov Есента запретна полите си и се заспуска от Криви рът и Орловица.
Тя обагри с дъха си дъбовете и буките в искрящо златно, кралско червено и жълто, тук-таме изпъстрено с охра.
Вълшебницата кимна доволно и продължи надолу по бързеите на потоците. Върбите на Дани вир затрептяха с посребрените си листа, свирейки нежна мелодия.
Първият пътПубликувано от Administrator на 22.11.2020 @ 16:20:25 (334 четения)автор: Erin Обичам го от толкова отдавна, че ми се струва, че вече не помня как започна всичко. Сякаш времето има специална клауза за поверителност, която добавя под всеки договор за живот с подопечните си. Изгубиш ли се в годините, понякога забравяш откъде си тръгнал.
Присъда за поетаПубликувано от Administrator на 19.11.2020 @ 14:25:59 (114 четения)автор: yavorkostov "Звучи налудничаво, зная, но никога през целия си живот, не съм се чувствал така свободен, както сега. Мога да направя едва седем малки крачки в едната или в другата посока на затворническата килия, която вероятно ще е мой дом в продължение на много години, но така, докато ходя, ми се струва, че преминавам гигантски разстояния в пътешествие, изпълнено с приключение.
В стаята на РониПубликувано от anonimapokrifoff на 16.11.2020 @ 11:22:40 (135 четения)автор: yavorkostov Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят, и бяла риза, притисната от широки, тъмно сини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава.
Мъж за мамаПубликувано от Administrator на 14.11.2020 @ 16:31:48 (117 четения)автор: Heel Ния усещаше, че майка й съвсем се е скапала. Напоследък Елица се държеше така, все едно всичко й е безразлично. Беше разсеяна и дори понякога не вършеше както трябва майчинските си задължения. А погледът й бе отнесен като на пияница. Нещо я терзаеше, но какво точно? Не че нямаше предостатъчно основания тя да е недоволна от живота си. Само че доскоро на нея не й трябваше нищо повече от това да има прекрасна дъщеричка като Ния. Нещо се бе променило. Да, възрастните понякога проявяваха учудваща психическа нестабилност. Може би защото се бяха откъснали прекалено от детството си.
Прочети отново ОруелПубликувано от Administrator на 10.11.2020 @ 17:44:15 (132 четения)автор: yavorkostov Преди онази злополучна дата - четвърти декември, две хиляди и ... година и през ум не ми бе минавало, че ще дойде ден, в който ще се изпълня с всепоглъщащ копнеж да се върна час по-скоро в България.
Дизайнер на мълчаниеПубликувано от anonimapokrifoff на 01.11.2020 @ 09:44:47 (238 четения)автор: mariq-desislava Когато бях в пети клас, гравирах летните дни изцяло навън, а вечер преписвах книги с една моя приятелка. Най-вече "Крал Матиуш Първи" на Януш Корчак.
Защо го правех ли?
Падаща звезда Публикувано от anonimapokrifoff на 28.10.2020 @ 10:19:57 (176 четения)автор: ElenaZelena Разкошна е ранната есен, шарена като цигански катун, мека като бархет и пъстра като локва, в която се отразява лятото. Не мога да се наситя да гледам пламтящите в охра и злато дървета и рошави листа, разпилени по пътя като монети.
Приказки от Родопа планинаПубликувано от anonimapokrifoff на 27.10.2020 @ 08:09:26 (146 четения)автор: alidora Беше дръглив, есенен ден. Изпосталелите дървета протягаха жално клони към свирепия северен вятър, сякаш в молитва да върне слънцето. Неда усети,
| | |
|
Безнадеждно » показани от заявени |
Публикувано на 23.10.2020 @ 08:43:38 (120 четения)
автор: Cyriana » раздел: Разкази
(на С.)
Ако сълзите бяха букви, днес щях да ти напиша най-дългото писмо,
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|