ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: a365
 Днес: 0
 Вчера: 1
 Общо: 13922
Онлайн са:
 Анонимни: 445
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 445
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
|
|
|
[ добави събитие ] | Дървени кончетаПубликувано от alfa_c на 06.02.2019 @ 19:49:25 (142 четения) автор: desigramadnikovaАлбена. Нямаше да я видя, ако не се бях загледала в жълтия, плътно омотан около врата ѝ шал. Седи на края на една бетонна саксия, яде вафла, от онези евтините, а очите ѝ гледат в земята.
ОбувкитеПубликувано от anonimapokrifoff на 06.02.2019 @ 09:35:44 (104 четения) автор: janПреди да замина за село беше…. Лятно време. Обикаляхме града и чудехме къде да се запием с най-добрият ми приятел. Нямахме навика да влизаме в баровете й кръчмите. Тогава сме търсили друг уют, може би онзи, който уличните музиканти й фокусниците създават. Другият уют можеше да се намери й на самия морски бряг, където светлините бяха оскъдни, но сякаш достатъчни за едно тихо наздраве. Другият уют бе морският бриз, топлият вятър, който нахлуваше от покрайнините на града, за да те обгърне изцяло. Припявах някаква не много позната морска песен, която към края на нощта съвсем забравих.
Младежът и самодиватаПубликувано от alfa_c на 04.02.2019 @ 19:12:30 (221 четения) автор: edelweiss_95Отражението му се виждаше в един от напуканите прозорци на отсрещната порутена сграда, която стоеше разбита така повече от двадесет години. Тая картина го показваше - седнал пред компютъра, с втренчен поглед в забързаните цветни изображения, които прелитаха като светкавици в тъмната му стая. Младият мъж навярно щеше да прекара поредна нощ в компанията на своята правоъгълна машина, която впрочем му бе единствената приятелка.
ПаякътПубликувано от Administrator на 04.02.2019 @ 14:57:34 (91 четения) автор: janБях на седемнадесет й лятото отидох на село. Имах приятели, които идваха от града й започваха да живеят в къщите на бабите й дядовците си, да прекопават градината с моето усърдие, а посетне да стават неделима част от гроздобера.
БлянПубликувано от Administrator на 03.02.2019 @ 18:23:28 (116 четения) автор: dimitarkolev„Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! Наложило се приятелката ѝ да я свестява.
Небесната администрация 3Публикувано от anonimapokrifoff на 02.02.2019 @ 09:06:29 (131 четения) автор: contristo - Много е важно да ти разкажа какво ми се случи днес, моля те, полудявам! Бях на централния площад минавах с колата и всичките големи рекламни екрани се обединиха в един образ на бабата циганка и надпис „Прибирай се“. Трябва да се върнем. Това вече става страшно. Айде да хващаме следващия самолет?
Овчар за сънищаПубликувано от Administrator на 30.01.2019 @ 19:45:33 (110 четения) автор: lennichkataЧичо Митко е овчар. Ама необикновен овчар е той и необикновени са и овцете му. Чичо Митко е овчар на сънища, а овцете му са овце за сънища.
Жоро е ядосанПубликувано от Administrator на 30.01.2019 @ 14:33:08 (161 четения) автор: heel Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Смисълът на животаПубликувано от Administrator на 28.01.2019 @ 19:35:03 (179 четения) автор: milyovelchevОтвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъстите си руси коси, погали се по тила, подпря с палец брадичката си, втренчи се в нея със стъклените си, сини очи и бавно, отчетливо каза:
АнгелогласнатаПубликувано от anonimapokrifoff на 25.01.2019 @ 08:21:35 (147 четения) автор: hristamКогато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, че не бива да разпуска гласа си, за да не кара хората около себе си да се чувстват така особено.
| | |
|
Ангелогласната » показани от заявени |
Публикувано на 25.01.2019 @ 08:21:35 (147 четения)
автор: hristam » раздел: Разкази
Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, че не бива да разпуска гласа си, за да не кара хората около себе си да се чувстват така особено.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|