Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
|
|
|
|
[ добави събитие ] | Дъждовният човекПубликувано от anonimapokrifoff на 23.08.2018 @ 14:19:31 (131 четения) автор: hristamТака и не разбра кога се е привързала към Дъждовния човек. Наричаше го така, защото появата му в месинджъра й носеше уютното усещане за кротко почукване на дъждовни пръсти по прозореца и мириса на мокри листа.
Появяваше се рядко, впоследствие научи, че бизнесът му е голям и излиза извън рамките на страната, а освен това е собственик на няколко от най-големите хотели в града. Беше обяснимо, че няма много време за разговори с непознати, дори и те да са симпатични млади момичета като нея.
Необясним й беше трайният му интерес към нея - беше се появил преди повече от година, и оттогава всеки месец разменяха по няколко думи, като винаги той беше инициатор за това.
Помни, че си смъртенПубликувано от anonimapokrifoff на 22.08.2018 @ 10:02:56 (250 четения) автор: edelweiss_95Влязох в двора на черквата. Още от входа на големия портал се чуваха звънчетата на медната кадилница. Днес бе голям празник - Успение Богородично. Реших да запаля свещ за здраве, но попаднах на погребение. Нямаше как да си тръгна, трябваше да изчакам траурната церемония да приключи.
ШизофреничноПубликувано от Administrator на 21.08.2018 @ 18:45:28 (219 четения) автор: lennichkataАма едно душно е днес в тоя подпухнал град, та чак зениците ми пресъхват. Гледам да се скрия в офиса на хладничко, ама ей на, колегата, дето все нещо му духа се е върнал от отпуска и климатичето ни хъка, ни мъка. Разголвам крака малко над коляното, пия две студени води, щото аз все пак съм жена на възраст и ония, възпетите не в едно женско списание, горещи вълни, почнаха честичко да ме люлеят.
Любов под асматаПубликувано от anonimapokrifoff на 21.08.2018 @ 10:19:03 (203 четения) автор: secret_roseЕдин от онези скрити светове бе разположен на две улички от нас, в градината на Абидин ефенди, под тежките гроздове на асмата и моравите бугенвилеи. На дървената маса с пъстра мушама, затисната със счупено парче тухла и шепа чакъл, та да не плющи от вятъра, където всяка вечер потропваха лакираните нокти на Зюбейде - кипрата му снаха и кубчетата на Бусе, внучката.
Такива ми ти работиПубликувано от anonimapokrifoff на 20.08.2018 @ 13:50:48 (107 четения) автор: zikaДруго си е да си господар. Па, макар и на овце. И да се казваш Трайо. Трайо Венчила. И не какви да е овце, а шилета. Триста на брой. Живо тегло.
В невъзможностПубликувано от anonimapokrifoff на 19.08.2018 @ 12:55:59 (113 четения) автор: heel В паметта й се бе набил моментът, когато се захвана с лявата си ръка за скалния издатък, намести стабилно пръстите си върху грапавата повърхност и започна да се набира. После усети леко поддаване и видя как парче камък се изтърколва настрани. Опората, на която бе разчитала, се бе оказала нестабилна. Опитът й да се захване за нещо друго, каквото и да е то, пропадна. И тогава полетя надолу. Изпищя, изненадана, че такова нещо се случва точно на нея. Секунда по-късно я връхлетя смразяващ страх.
Родопско сърце - 8Публикувано от Administrator на 18.08.2018 @ 15:36:24 (134 четения) автор: LIANIKСтранно е да видиш как един възрастен мъж, закостенял до най-малката брънка в костите си изведнъж затихва,след яростта, която го е обладавала само до преди миг. Старите коренища трудно свикваха на нови наноси от земя, но и те искаха да останат дълбоко вкоренени, и на тях им се искаше да не изчезнат, ей тъй, като че ли ги е нямало и дори след като изсъхнат да се напомня, че някога нещо е било, имало го е.
Родопско сърце - 7Публикувано от anonimapokrifoff на 17.08.2018 @ 14:06:51 (136 четения) автор: LIANIK***
Колко е спасявала и колко е погубвала тази планина! Колко много са постлали тленността си по дъбрави и полянки, колко много са се родили до някоя ела или под дебелата задушна сянка на старите борове, заслонени и прегърнати от аромата на смола и чиста планинска медовина.
ЧувалътПубликувано от anonimapokrifoff на 16.08.2018 @ 10:26:38 (236 четения) автор: tsvetiСъбуди се преди изгрева на слънцето, и нетърпелива да чуе какво ще ѝ прошушне морето, хукна към морския бряг. Все още беше безлюдно и пусто. Реши, че това е едно добро начало за първия ден от почивката ѝ, когато се спъна в огромен черен чувал, проснат почти до водата. Вълните го плискаха любопитно и подкопаваха пясъка под него. Скоро морето щеше да го погълне в дълбоките си обятия. Но тя беше любопитна. Посегна с ръка да докосне найлоновото чудовище.
| | |
|
Между стрелките » показани от заявени |
Публикувано на 15.08.2018 @ 21:01:26 (186 четения)
автор: lennichkata » раздел: Разкази
- Извинете, имате ли часовник?
- Да, имам!
- А знаете ли колко е часът?
- Да, знам!
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|