Моят приятел Бийон Касарес (чието име странно напомня едно друго име, често срещано в акростих) веднъж сподели по време на закуска в „Кафе Болар” едно свое наблюдение, касаещо морфичния резонанс. За пример ни посочи текстовете, спечелили последните осем ежегодни конкурса за лаконичен брътвеж в „Медина Алмейда” – реномираното издателство за гватемалска литература, около което отскоро в пресата се вихреше отвратителен и срамен скандал.

 ( пълен текст » още 3478 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Да тръгнеш с множеството е правото на силния, но да застанеш на страната на слабите е силата на правия. Така си мислеше администраторът, докато заобикаляше дълбоките кални локви в търсене на камък или по-твърда земя, а крачолите му бяха кални до колене. Порутените къщи в селската махала бяха притихнали, а учителката която вървеше с него обута в сиви гумени ботуши посочи дъсчената порта в края на улицата. Жената беше леко пребледняла и гледаше пред себе си със страх и отегчение.

 ( пълен текст » още 35253 знака | коментирай | оценка: няма ) 

-Така не става! И аз искам от раз -да свърши всичко, но не може от веднъж.
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник -пейзажист. Акварел-пишеше на картончето му . Вятър работа. Защо се захвана с него?

 ( пълен текст » още 4805 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

-От утре, да те няма във фирмата! -гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето , погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бързащи коли, камиони ,клаксони и скърцащи спирачки изпълваха сутринта. Шумът на града. Толкова познатият град.

 ( пълен текст » още 4942 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Венци, зимай топката. Айде навън. Аз съм Коженото Лице от тексаското клане. Уарр… Ще ви изколя сички. Уарр… Не така бе Венци, не се пада така, като си заклан. Отрязал съм ти ръката, не главата. Трябва да тичаш и да пищиш, а от рамото ти да хвърчи кръв.

 ( пълен текст » още 2001 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.

 ( пълен текст » още 12814 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.
Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.

 ( пълен текст » още 3272 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.
Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.

 ( пълен текст » още 3272 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъваше в дебело очертаният хоризонт.

 ( пълен текст » още 22964 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.

 ( пълен текст » още 7626 знака | 2 коментара | оценка: няма )