Коварството е в сетивата.
Съзнанието уподобява и внушава,
че незначителното, мимолетно” аз”
значимост от пръстта създава.

 ( пълен текст » още 1103 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Той чакаше пред входа на болницата, крачейки нервно напред-назад. Проверяваше често колко е часът; стрелваше с поглед вратата, когато някой я отвореше. Бе притеснен, копнееше да разбере дали всичко е наред.

 ( пълен текст » още 4771 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

От доста време я следя във Фейсбук. Чета постовете й, разглеждам снимките и видеата. Няма да е пресилено, ако кажа, че се чувствам задължен да я проуча подробно. За мен тя е нещо като мисия.

 ( пълен текст » още 4531 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Тя обича къщи, а къщата й представлява огромен маков апартамент, в който има многобройни вази, пълни с изкуствени хризантеми.

 ( пълен текст » още 6205 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В меката люлка на съня той я беше прегърнал и внимателно я разсъбличаше, целуваше я бавно и я галеше с дългите си пръсти, под които тялото ѝ винаги омекваше като горещ мармалад. С мъка открехна натежалите си клепки. Протегна ръце да се сгуши в него и празната студена половина на голямото легло я сепна. Отвори очи и осъзна, че наистина го няма. „Тъпата му командировка“ – ядно просъска. Зърната на гърдите ѝ бяха настръхнали от допира на студените му пръсти в съня ѝ. Потърка ги нетърпеливо и трескаво свлече пижамата.

 ( пълен текст » още 9555 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Божан беше останал в ранните си години без родители. Баща му загина на фронта, а майка му се самоуби. Жената не можа да преживее загубата и се нагълта с отрова. Отгледаха го неговите баба и дядо. Като навърши шестнадесет години, Божан реши да се задоми. Речено-сторено. Получи благословия от близките си и невястата прекрачи прага на дома му. Отдалече я бе довел. Легенди се носеха от тоя край, че жените са като кичести рози, ароматни и хубави. Но както розите имат бодли, така и булката на Божан се оказа бодлив храст.

 ( пълен текст » още 5088 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Странно ми е. Главата не спира да ме боли, въпреки че пих три аналгина. Тя вчера къде беше изобщо?

 ( пълен текст » още 546 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Всичко е една церемония в дивата градина на детството" - Пабло Неруда

Хлапета бяхме, някъде 4-5 клас. Малки, а и глупави. Не помня вече кой измисли ключовата дума, нито как му е хрумнала, но няколко години използвахме този код.

 ( пълен текст » още 2717 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Свежо лятно утро. Слънцето наднича иззад хълма с рошавата си главица, оглежда се със сънливи очи в диамантите, които росата щедро е разпиляла върху тревата и листата на

 ( пълен текст » още 1304 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Албена. Нямаше да я видя, ако не се бях загледала в жълтия, плътно омотан около врата ѝ шал. Седи на края на една бетонна саксия, яде вафла, от онези евтините, а очите ѝ гледат в земята.

 ( пълен текст » още 4324 знака | 2 коментара | оценка: 5 )