Албена. Нямаше да я видя, ако не се бях загледала в жълтия, плътно омотан около врата ѝ шал. Седи на края на една бетонна саксия, яде вафла, от онези евтините, а очите ѝ гледат в земята.

 ( пълен текст » още 4324 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Преди да замина за село беше…. Лятно време. Обикаляхме града и чудехме къде да се запием с най-добрият ми приятел. Нямахме навика да влизаме в баровете й кръчмите. Тогава сме търсили друг уют, може би онзи, който уличните музиканти й фокусниците създават. Другият уют можеше да се намери й на самия морски бряг, където светлините бяха оскъдни, но сякаш достатъчни за едно тихо наздраве. Другият уют бе морският бриз, топлият вятър, който нахлуваше от покрайнините на града, за да те обгърне изцяло. Припявах някаква не много позната морска песен, която към края на нощта съвсем забравих.

 ( пълен текст » още 1931 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отражението му се виждаше в един от напуканите прозорци на отсрещната порутена сграда, която стоеше разбита така повече от двадесет години. Тая картина го показваше - седнал пред компютъра, с втренчен поглед в забързаните цветни изображения, които прелитаха като светкавици в тъмната му стая. Младият мъж навярно щеше да прекара поредна нощ в компанията на своята правоъгълна машина, която впрочем му бе единствената приятелка.

 ( пълен текст » още 5819 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Бях на седемнадесет й лятото отидох на село. Имах приятели, които идваха от града й започваха да живеят в къщите на бабите й дядовците си, да прекопават градината с моето усърдие, а посетне да стават неделима част от гроздобера.

 ( пълен текст » още 1913 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! Наложило се приятелката ѝ да я свестява.

 ( пълен текст » още 11109 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Много е важно да ти разкажа какво ми се случи днес, моля те, полудявам! Бях на централния площад минавах с колата и всичките големи рекламни екрани се обединиха в един образ на бабата циганка и надпис „Прибирай се“. Трябва да се върнем. Това вече става страшно. Айде да хващаме следващия самолет?

 ( пълен текст » още 29868 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Чичо Митко е овчар. Ама необикновен овчар е той и необикновени са и овцете му. Чичо Митко е овчар на сънища, а овцете му са овце за сънища.

 ( пълен текст » още 2463 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.

 ( пълен текст » още 10551 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъстите си руси коси, погали се по тила, подпря с палец брадичката си, втренчи се в нея със стъклените си, сини очи и бавно, отчетливо каза:

 ( пълен текст » още 6987 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, че не бива да разпуска гласа си, за да не кара хората около себе си да се чувстват така особено.

 ( пълен текст » още 12838 знака | 3 коментара | оценка: 5 )