ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: a365
 Днес: 0
 Вчера: 1
 Общо: 13922
Онлайн са:
 Анонимни: 442
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 442
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
|
|
|
[ добави събитие ] | Сън наявеПубликувано от Administrator на 11.04.2019 @ 17:22:10 (147 четения) автор: lubaraБеше лятната студентска сесия на 73-та. В началото на април се бях разделил с Роси. Цял месец се чувствах много зле. След един изпит се разхождах покрай градинката в Лозенец, срещу НДК, и сега е там. На края й има една църквичка, не й знам името. Тогава почувствах как сърцето ми започна силно да бие, имах чувство че Р. ще изникне отнякъде и отново ще сме заедно. Вечерта сънувах М. бременна, после същата нощ и Р. как минава покрай мен в учебна кола, искаше да става шофьор, знаех това още когато ходихме.
Знак StopПубликувано от anonimapokrifoff на 11.04.2019 @ 12:46:53 (126 четения) автор: ElenaZelenaНебето е синьо, синьо-зелено като планински вир в юлско утро и гледа отвисоко как светът се разпада, как въздухът не стига, за да дишам, как птиците пеят до полуда любовните си песни, докато се притискат в тръните на неразцъфтели рози,
Небесната администрация 4Публикувано от Administrator на 10.04.2019 @ 00:04:17 (146 четения) автор: contristoНикой не е писал в тази тетрадка. И аз не исках да пиша в нея. Препрочитах си другата тетрадка, но тя изведнъж изчезна. Изпари се заедно с всичко написано вътре и се появи тази. Тук се случва нещо дълбоко съмнително и аз искам да знам къде отиде другата тетрадка, защото в нея имаше много важна информация, която сега забравям. И вече ми е много трудно да се ориентирам кой съм, къде съм, какво се случва, и за каква тетрадка става въпрос. Сигурно за другата тетрадка. Да, това ми беше въпросът! Искам да знам какво стана с другата тетрадка, къде отиде. Може да съм я загубил, но не вярвам, не разбирам.
Петя и човечествотоПубликувано от Administrator на 09.04.2019 @ 20:15:59 (141 четения) автор: fortemotoreВсички знаем, че бавноходките са едни от най- малките живи организми във вселената, движат се бавно, живеят дълго без храна и вода, плюс това са и бозайници. Сега ще ви разкажем за една такава на име Петя.
С кой акълПубликувано от anonimapokrifoff на 09.04.2019 @ 11:00:26 (118 четения) автор: Heel Вратата изскърца и се отвори рязко. Съпругът на Полина Саралиева Мариян влетя в спалнята. По бузите му бе избила нездрава червенина, очите му гледаха трескаво. Пристъпи до леглото и скръсти ръце на гърдите си, очевидно се канеше да каже нещо важно.
Ин вино веритасПубликувано от anonimapokrifoff на 06.04.2019 @ 23:34:12 (117 четения) автор: stanina - Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.
Натрапчивата МериПубликувано от anonimapokrifoff на 05.04.2019 @ 11:01:27 (135 четения) автор: fortemotore/Спри колата!/- крещеше напрегнато вътрешният глас на Кирил, стигайки до съзнанието му. Бързият инстинкт придобит от дългогодишен опит, като таксиметров шофьор бе успял да се включи навреме и да намали скоростта.
Той спи до менПубликувано от Administrator на 04.04.2019 @ 15:45:19 (145 четения) автор: HeelТой спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му завиждам. Мечтая и аз да мога да спя спокойно като него.
Умно селоПубликувано от Administrator на 03.04.2019 @ 14:19:06 (133 четения) автор: lennichkataИмало едно време едно село. От околните села го наричали умното село и съвсем явно и нетайно завиждали на жителите му. В умното село живеели не много хора, ама в сговор живеели и своя ритмика на живота имали. Даскал си имало селото, месар, хлебар, овчар, един, дето майсторил вази от пясък и огън, един, дето печал тухли.
Смъртта е само едно пътуванеПубликувано от anonimapokrifoff на 03.04.2019 @ 10:32:58 (115 четения) автор: Veronika Когато се приближихме бях на деветнадесет – Светлина, Dio и Amore.
Отдадох ти цялото си Dio и Amore.
Но неродените деца имат само майки. Нямат бащи.
Бог ми остави Светлината.
| | |
|
Смъртта е само едно пътуване » показани от заявени |
Публикувано на 03.04.2019 @ 10:32:58 (115 четения)
автор: Veronika » раздел: Разкази
Когато се приближихме бях на деветнадесет – Светлина, Dio и Amore.
Отдадох ти цялото си Dio и Amore.
Но неродените деца имат само майки. Нямат бащи.
Бог ми остави Светлината.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|