През 60-те години на миналия век със семейството ми живеехме и работихме в Държавно Земеделско Стопанство, където имаше всички условия за живот: Държавни жилища за всички служители; Красиви паркове с декоративни храсти и цветни градини;

 ( пълен текст » още 1996 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Беше преди, имаше време, което и сега свети за мен като огромен екран, на който се прожектират мигове на капсулована хармония, на концентрирана красота, на космическо спокойствие, на дом, любов, на най-тихото тихо, на най-кръглото щастие, все едно гениален психиатър е създал спомен за терапия, лекуваща всяка душевна болест.

 ( пълен текст » още 6396 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ гръд.

 ( пълен текст » още 5861 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Споменът за нея не го напускаше. Тя не бе просто момиче, а дух, който се рееше в неговия микротеос. Сякаш се бе превърнала в негов образ и всичко, което бе познато на единия се предаваше и на другия. Двамата бяха завършени. Можеше да се гледат дълго и да не разменят нито дума, но това не беше странно за тях. Техните сърца пулсираха в еднакъв ритъм. Думите не бяха важни. Онова, което ги влечеше един към друг, беше много по-силно. За тях нямаше пространство, а единствено синергия. Благодарение на обичта, която ги движеше, те не знаеха що е болка. Изпитваха щастие, което се осъществяваше в пълнота помежду им. Тази цялост ги представяше пред останалите като нещо съвършено - идеал на едно отминало време.

 ( пълен текст » още 2436 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бях десет годишна, когато тате и мама ми подариха огледало. Само бях чувала за такова вълшебство. Моите съученички и приятелки се фукаха колко са доволни, че всяка сутрин се гледат, решат и пудрят преди училище. Бях много щастлива, че ще ми се удаде тази възможност и аз да имам такова огледалце да се видя как изглеждам.

 ( пълен текст » още 4326 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол…“

 ( пълен текст » още 6680 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Старата къща сподавяше дъха си и чакаше безпомощно. Толкова бе напрегнала гредите и старото си тухлено тяло, че едва укротяваше стъклата да не пищят, а вратите да не се отварят сами, като гигантски криле на обречен прилеп. Грохналата сграда не смееше да диша, за да не изпусне и запамети отново онова, което ще причини ръката в замръзналия сумрачен следобед в самото ѝ сърце - стая 33 на третия, последен етаж.

 ( пълен текст » още 3804 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Гледам, гледам... – и нищо не виждам!

– Видя ли го? Виждаш ли го? Там, бе, между двата облака. Не тези едрите, малко под тях, по в дясно, по-близо до този облак дето на кораб мяза...

 ( пълен текст » още 1093 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Тя живееше във входа на третия етаж в северните апартаменти, където слънцето огряваше само лятото в късните часове, а зимата се отразяваше само от стъклата на отсрещните апартаменти.

 ( пълен текст » още 6084 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.

 ( пълен текст » още 3091 знака | 3 коментара | оценка: няма )