Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: a365
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13922

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 0
Всичко: 444

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиЧуваше стъпките й

Публикувано от Administrator на 04.09.2019 @ 23:50:42 (134 четения)

автор: Heel
Той винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. Понякога му се искаше да протегне ръка и да я докосне, но естествено не се престрашаваше. Вероятно никога нямаше да разбере как изглежда тя.


 ( пълен текст » още 15117 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиПоследният ден

Публикувано от anonimapokrifoff на 03.09.2019 @ 13:37:37 (104 четения)

автор: lennichkata
– Вдигни щорите, моля те! Нека погледна слънцето преди да залезе, нека още веднъж видя планината, преди да заспя.


 ( пълен текст » още 2630 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНе ми вземайте детето

Публикувано от anonimapokrifoff на 31.08.2019 @ 11:16:15 (104 четения)

автор: Heel
Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото й чело бяха избили ситни капчици пот. Дланите й потрепваха нервно.


 ( пълен текст » още 9781 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиКъде е татко

Публикувано от Administrator на 18.08.2019 @ 20:52:22 (97 четения)

автор: Heel
Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко е странно от вчера.


 ( пълен текст » още 3891 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиСледобедни трепети

Публикувано от Administrator на 08.08.2019 @ 17:19:11 (106 четения)

автор: jan
След дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.


 ( пълен текст » още 807 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиМоделът

Публикувано от Administrator на 07.08.2019 @ 16:12:23 (117 четения)

автор: radi_radev19441944
Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам. Този тръпчив вкус на предчувствието не би могъл да бъде без последствие.


 ( пълен текст » още 11337 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиВъздишка на четири

Публикувано от anonimapokrifoff на 07.08.2019 @ 12:13:16 (161 четения)

автор: lennichkata
Когато навън е студено и пръхкаво ледено, когато вятърът щипе нослето и целува по бузите с устни от ранородена скреж, годината премята своя мек топъл вълнен шал. Напъхва се в дебелото пухено палто, а понякога слага и шапка.


 ( пълен текст » още 2323 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиДраконова песен

Публикувано от Administrator на 04.08.2019 @ 20:09:04 (153 четения)

автор: gfstoilov
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Стенеше земята, горяха стърнищата, клюмваха цветя и треви и вехнеха цветовете им обезцветени. Огън слезе и се разпиля подлудял навред – длан ли го разпръсна така щедро, дракон ли го разнесе, разлютен да подпали цялата долина.


 ( пълен текст » още 4540 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиДа чуеш в тишината

Публикувано от Administrator на 31.07.2019 @ 12:49:46 (165 четения)

автор: zika
- Тихо! Чуй!
- Какво да чуя?
- Шшш…Не говори! Затвори очи!
- Ку-ку, ку-ку, ку-ку…


 ( пълен текст » още 3611 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиПоловин човек

Публикувано от Administrator на 29.07.2019 @ 16:53:53 (118 четения)

автор: Heel
Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми малко тъжно, защото отпуската ми приключваше.


 ( пълен текст » още 7475 знака | коментирай | оценка: няма ) 


добави твой текст Половин човек » показани от заявени
добави твой текстПубликувано на 29.07.2019 @ 16:53:53 (118 четения)

автор: Heel » раздел: Разкази

Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми малко тъжно, защото отпуската ми приключваше.

 ( пълен текст » коментирай » оценка: няма ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

28.02.2021 год.
»  Кого чакаше резбарят
21.02.2021 год.
»  Желанието на птичето
15.02.2021 год.
»  Стрела на съвестта
13.02.2021 год.
»  Възползване
»  Правилата на играта
06.02.2021 год.
»  Едно цяло
»  Гейша в съня на един моряк
»  Вечерта,в която Дядо Коледа умря
05.02.2021 год.
»  Бенката
04.02.2021 год.
»  Косач
03.02.2021 год.
»  Герой
»  Насладил се
01.02.2021 год.
»  Картини
31.01.2021 год.
»  На спирка Лозарска
»  Сън
»  Огън и вода
30.01.2021 год.
»  Среща
29.01.2021 год.
»  Мелодии
28.01.2021 год.
»  Спасение
27.01.2021 год.
»  Гларуси
23.01.2021 год.
»  Преместването
10.01.2021 год.
»  Зеленоока
05.01.2021 год.
»  Щрих от Вавилон
02.01.2021 год.
»  Стегни се
29.12.2020 год.
»  Рани
28.12.2020 год.
»  Да бъдеш някой друг
27.12.2020 год.
»  Воайор
23.12.2020 год.
»  Тялото на Ника
22.12.2020 год.
»  Любовни пари
18.12.2020 год.
»  Кратката любовна история на една начинаеща феминистка
»  Грях
17.12.2020 год.
»  Кръговрат
15.12.2020 год.
»  Чехлите от татко
14.12.2020 год.
»  Не си съвършена
13.12.2020 год.
»  Майка
11.12.2020 год.
»  Кметски избори
06.12.2020 год.
»  И тя е човек
»  Щърк и врана
04.12.2020 год.
»  Аз умрях на тротоара
03.12.2020 год.
»  Ялена

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Yпоен

18.07.2017 / 11:00
посещения » 2429

Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 4492

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 3935

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене