Срещата се провеждаше в кабинета на разплутия Серджо Лоренци, който имаше десетки бизнеси, повечето от които незаконни. От другата страна на бюрото седеше слаб мъж на средна възраст със студени сиви очи. Ако не бяха тези сиви очи, той много щеше да прилича на банков служител или на счетоводител.

 ( пълен текст » още 12813 знака | коментирай | оценка: няма ) 

После, още в ранна пролет, Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място високо в планината. Тиха местност до която се виеше пуст, тесен път с папрат отстрани. През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който нае от общината за дълги години наред. Избра място за къща в средата на горска поляна, достатъчно голямо за да не се налага да косят дървета.

 ( пълен текст » още 13031 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кварталното капанче бе полупразно. Камен седеше на една от крайните маси и се заглеждаше в оголен до средата на бедрото женски крак. Допи колата си и продължи да наблюдава. Преди двайсетина минути се бе разделил със свой приятел, с когото обсъдиха резултатите от матурите и мачовете на любимия футболен отбор. Ако не беше този крак и притежателката му, отдавна да си бе тръгнал. Стараеше се да не се вторачва, за да не бъде уловен в неприлично поведение. Въртеше уж отегчено глава наляво-надясно, но почти не изпускаше от поглед интересния обект. Лято бе и хормоните му бушуваха.

 ( пълен текст » още 12460 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Колко красива жена! – възкликна шефът на районното полицейско управление. – Убийствена красота!
– Така е – съгласи се заместникът му неохотно. – Чака да ти стане жал. Не мислиш ли?

 ( пълен текст » още 2317 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Защо всички като че тичат към него, с такива странни изражения на лицата? И защо се движат толкова бавно, почти незабележимо? Като на много-много забавен кадър.

 ( пълен текст » още 7650 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Вървях по коридора с букет в ръка и се молех срещата със сестра Марина Гатева да мине добре. Бях решил да я поканя на ресторант. Чудех се как ще реагира тя. Дали нямаше да ми откаже? Ами цветята? Дали нямаше да се притесни, когато й ги връчех? Хубаво щеше да е да поговорим поне минутка насаме. Но тя все пак беше на смяна – бях добре запознат с графика й – и едва ли щеше да може да ми обърне внимание.

 ( пълен текст » още 16861 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Считам за важно да започна с това, че аз съм cu хетеро, мъжkap на четиридесет и пет години и съм кореняк виенчанин. Точно шест пъти съм бил с различни жени, без продължителна връзка. И точно шест пъти съм се чувствал виновен. Влизаш в живота на някого, после излизаш от него. Това не е киносалон, не е театрална зала или сауна. А после? Последствията за нея, за тебе...? Въпросите, които остават? И винаги някой е наранен. След шестия път реших, че трябва да се дистанцирам от подобни контакти, от вината, която винаги ме спохождаше.

 ( пълен текст » още 4996 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

- Здравей.
- Охо, яко си? Как вървят нещата?
- Нормално, нали знаеш - бутаме, разпускаме, … и така. При тебе как е?

 ( пълен текст » още 7246 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Не се сдържах и се провикнах:
– Хора, не виждате ли? Това е кражба за милиони! От нашите данъци.

 ( пълен текст » още 752 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Вести за смърт пристигаха отвсякъде. Заредиха се лоши дни. погребения, ковчези, мрачни лица в строги костюми, черни забрадки до тях и дълги алеи с гробищен чакъл.

 ( пълен текст » още 10530 знака | 1 коментар | оценка: 5 )