ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: a365
 Днес: 0
 Вчера: 1
 Общо: 13922
Онлайн са:
 Анонимни: 444
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 444
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
|
|
|
[ добави събитие ] | Чуваше стъпките йПубликувано от Administrator на 04.09.2019 @ 23:50:42 (134 четения) автор: HeelТой винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. Понякога му се искаше да протегне ръка и да я докосне, но естествено не се престрашаваше. Вероятно никога нямаше да разбере как изглежда тя.
Последният денПубликувано от anonimapokrifoff на 03.09.2019 @ 13:37:37 (104 четения) автор: lennichkata– Вдигни щорите, моля те! Нека погледна слънцето преди да залезе, нека още веднъж видя планината, преди да заспя.
Не ми вземайте детето Публикувано от anonimapokrifoff на 31.08.2019 @ 11:16:15 (104 четения) автор: HeelРита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото й чело бяха избили ситни капчици пот. Дланите й потрепваха нервно.
Къде е татко Публикувано от Administrator на 18.08.2019 @ 20:52:22 (97 четения) автор: HeelМама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко е странно от вчера.
Следобедни трепетиПубликувано от Administrator на 08.08.2019 @ 17:19:11 (106 четения) автор: janСлед дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.
МоделътПубликувано от Administrator на 07.08.2019 @ 16:12:23 (117 четения) автор: radi_radev19441944Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам. Този тръпчив вкус на предчувствието не би могъл да бъде без последствие.
Въздишка на четириПубликувано от anonimapokrifoff на 07.08.2019 @ 12:13:16 (161 четения) автор: lennichkataКогато навън е студено и пръхкаво ледено, когато вятърът щипе нослето и целува по бузите с устни от ранородена скреж, годината премята своя мек топъл вълнен шал. Напъхва се в дебелото пухено палто, а понякога слага и шапка.
Драконова песенПубликувано от Administrator на 04.08.2019 @ 20:09:04 (153 четения) автор: gfstoilovБиеше слънцето с лъчите си полето.
Стенеше земята, горяха стърнищата, клюмваха цветя и треви и вехнеха цветовете им обезцветени. Огън слезе и се разпиля подлудял навред – длан ли го разпръсна така щедро, дракон ли го разнесе, разлютен да подпали цялата долина.
Да чуеш в тишинатаПубликувано от Administrator на 31.07.2019 @ 12:49:46 (165 четения) автор: zika- Тихо! Чуй!
- Какво да чуя?
- Шшш…Не говори! Затвори очи!
- Ку-ку, ку-ку, ку-ку…
Половин човекПубликувано от Administrator на 29.07.2019 @ 16:53:53 (118 четения) автор: Heel Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми малко тъжно, защото отпуската ми приключваше.
| | |
|
Половин човек » показани от заявени |
Публикувано на 29.07.2019 @ 16:53:53 (118 четения)
автор: Heel » раздел: Разкази
Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми малко тъжно, защото отпуската ми приключваше.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|