Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.

 ( пълен текст » още 10423 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Погребаха Йоан в много тесен кръг и без Магда, както бе пожелал Карло. Няколко дни след това той подреди багаж в пикапа, докато гледачката подготви последните дреболии преди да тръгнат. После привърза жена си с колан на предната седалка и тримата потеглиха за постоянно към новопостроената къща в планината. Изпаднал в неудобство за първи път, Карло само пред себе си призна, че вече му се е приискало се скрие в гора.

 ( пълен текст » още 18208 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коенете си и
седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше.

 ( пълен текст » още 3854 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Калина имаше склонност да поглежда назад винаги, когато се движеше някъде сама. Тя настръхваше, когато около нея беше тихо. Живееща в големия град с постоянна улична шумотевица, работеща като медицинска сестра в кварталната болница винаги заобиколена от разговарящи и стенещи хора тя не обичаше да е тихо. Израснала беше в голямо семейство състоящо се от двама по-големи братя, които често се карат и бият и една по-малка досадна сестра, а сега беше омъжена и имаше две деца, момче на десет и момиче на осем години.

 ( пълен текст » още 5612 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Мразя антиваксъри. Не разбирам как е възможно да вярваш, че всички световни правителства са се наговорили да чипират цялото човечество, а да не вярваш, че науката може да намери лек за една болест.

 ( пълен текст » още 646 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Пролетес, като се успокоиха въртопите и водите затекоха силни и бързи, но бистри, жените се сбраха край реката да изперат чергите. Каруците пъшкаха на идване под тежестта на зимата, набита в дебелите китеници. Откарваха ги сетне мокри и смръзнати от младата вода, дето се спускаше, плисната от Бога надоле към людете.

 ( пълен текст » още 9083 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Същата нощ, естествена и шумна като вълна, Ефросина се разтече цяла върху чаршафите. Неукротима и хлъзгава тя се превърташе в леглото и отказваше да бъде опитомена. Не се примири и не закрутува в прегръдките на Карло, дори когато изглеждаше уморена. Привлече го на пода, гъвкава котка с извит гръбнак и пъргава като зверче. Скимтеше доволна със сладки въздишки и се увиваше като асма около него.

 ( пълен текст » още 7699 знака | коментирай | оценка: няма ) 

,i>Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"

Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко стана толкова набързо, като в амерички хорър.

 ( пълен текст » още 5888 знака | оценка: няма ) 

Връщах се от тоалетната с бърза крачка, защото се опасявах някой да не се намъкне преди мен в кабинета. За жалост точно това се бе случило. Мъжът, който беше след мен, го нямаше отвън, следователно бе влязъл. Яд ме хвана. Но вината бе моя, както и на бирата, която бях изпил.

 ( пълен текст » още 12906 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Този ноемврийски дъжд може би за никого нищо не означаваше, може би никой не го забелязваше – нямаше нищо необикновено в това, че вали. Милена гледаше дъжда навън и пушеше цигара. От време на време по улицата минаваха трамваи и автомобили. Те й напомняха, че тя не е сама в този град.

 ( пълен текст » още 17285 знака | 2 коментара | оценка: няма )