– Вдигни щорите, моля те! Нека погледна слънцето преди да залезе, нека още веднъж видя планината, преди да заспя.

 ( пълен текст » още 2630 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото й чело бяха избили ситни капчици пот. Дланите й потрепваха нервно.

 ( пълен текст » още 9781 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко е странно от вчера.

 ( пълен текст » още 3891 знака | коментирай | оценка: няма ) 

След дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.

 ( пълен текст » още 807 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам. Този тръпчив вкус на предчувствието не би могъл да бъде без последствие.

 ( пълен текст » още 11337 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато навън е студено и пръхкаво ледено, когато вятърът щипе нослето и целува по бузите с устни от ранородена скреж, годината премята своя мек топъл вълнен шал. Напъхва се в дебелото пухено палто, а понякога слага и шапка.

 ( пълен текст » още 2323 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Биеше слънцето с лъчите си полето.
Стенеше земята, горяха стърнищата, клюмваха цветя и треви и вехнеха цветовете им обезцветени. Огън слезе и се разпиля подлудял навред – длан ли го разпръсна така щедро, дракон ли го разнесе, разлютен да подпали цялата долина.

 ( пълен текст » още 4540 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Тихо! Чуй!
- Какво да чуя?
- Шшш…Не говори! Затвори очи!
- Ку-ку, ку-ку, ку-ку…

 ( пълен текст » още 3611 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми малко тъжно, защото отпуската ми приключваше.

 ( пълен текст » още 7475 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мнозина споделят, че морето пазело тайни. Малцина са ония, които умеят да скрият чувствата си пред него, без те да достигнат неговите дълбини. Повечето обаче биват пленени от харизмата, която то притежава, попадайки в бурния устрем на любовния опиат, отвеждащ ги далече, далече отвъд хоризонта.

 ( пълен текст » още 7277 знака | 1 коментар | оценка: 5 )