Сега, когато си поглеждам стенния календар за годината, си спомням как преди двадесет години продадох новия си апартамент на улица „ Ворино”. И как в продължение на дванадесет години бях наемодател на още два, останали като наследство от баща ми, а също и купувач и едновременно представител на брат ми до самия край на тази толкова дълго продължила апартаментна сага… Но да започнем от самото начало.

 ( пълен текст » още 4153 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Душата погледна към спомените като наниз перли, връвчицата се скъса и…

 ( пълен текст » още 2966 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа навън.

 ( пълен текст » още 6295 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;

 ( пълен текст » още 2646 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Докато един ден Елица спря да идва. На сергията стоеше някой от братята ѝ.
Всичко вървеше според уговореното, в края на ноември Стойчо и Елица подписаха в тесен кръг, както беше модно да се казва: само тези, които бяха и на годежа, и русалката се премести във Варна при мъжа си. Техните ѝ заявиха, че не може вече да работи за тях, защото е друго семейство, а не могат да ѝ плащат. Всеки лев отиваше за новата къща и, както отдавна бяха замисляли, дано до другата есен да успеят, и една оранжерия да вдигнат.

 ( пълен текст » още 33379 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете.

 ( пълен текст » още 15954 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Тази история е за една корава жена, ако трябва да я опиша с една дума. Стефка беше ниска на ръст, много слаба, но невероятно жива и енергична. Запознахме се на пейката пред параклиса по време на Великия пост.Тя ми разказа за седемнадесетгодишния й син, който беше катастрофирал с мотор и вече две седмици беше в критично състояние. Всеки ден идваше и палеше свещ за него. Молеше се и безрезервно вярваше, че Бог ще го спаси.

 ( пълен текст » още 3186 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Да го наречем Атанас. Едва ли някой е написал разказ за него, но това младо момче заслужаваше не само моето уважение, но и уважението на своята Родина. Неговата история нямаше да ми бъде известна никога, ако не бях го срещнала преди 15 години, или поне нямаше да ми бъде известна почти 15 години, докато се разреши да се говори официално за това.

 ( пълен текст » още 6107 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза.

 ( пълен текст » още 4788 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

"Те ще ми кажат на мене!" мислеше си Ренката, както ѝ викаха колежките, докато пишеше поредния имейл до французкия Гошо, както наричаше пред тях Жорж, с който имаше връзка в сайт за брак с чужденци.

 ( пълен текст » още 5144 знака | 3 коментара | оценка: няма )