Сънувам остров. Студено е. Вълните се разплискват по брега, каменист и очакващ да бъде погален от слънцето. Да, забравих да кажа, че е полунощ, температурите падат, незнамколкоси по Фаренхайт, животът е в прелитаща птица, чувам крясъка ѝ. Треперя.

 ( пълен текст » още 4473 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Маро, а бе знайш ли отишъл си Митьо бакалина?
- Ко, ко?
- Отишъл си бе, изпукясал, ритнал камбаната и гушнал чемшира откъм корена. Хукнал да се разправя със Свети Петър ще ли да го пусне да мине през благите порти, та да се настани у рая на некое облаче ле бяло.

 ( пълен текст » още 5492 знака | коментирай | оценка: няма ) 

1969 година е свързана с първото кацане на Луната през лятото. Всички стояхме пред малките черно-бели телевизори и вторачени гледахме как там ще кацнат американските космонавти. По онова време все още нямаше фалшиви новини, нито пък конспиративни теории по тази тема.

 ( пълен текст » още 4677 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше много различни методи при съставянето на тренировъчния си план. Четеше специализирани книги и списания за любимия ни спорт, дори беше изнамерил от някъде малка камера, с която ни снимаше как бягаме по пистата и после правеше разбор на грешките ни, на бавен каданс.

 ( пълен текст » още 6061 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато бях хлапе, отидохме на море в Созопол. Изобщо не си спомням в кой клас съм била, пък и какво значение има това. Знам само, че вече бях влюбена в изобразителното изкуство в училище, защото ми преподаваше най-прекрасният и талантлив учител- Парушев. Бог да го прости! Той си отиде твърде рано. Всъщност, един ценен човек, който дава много на другите с таланта си, и на сто години да си отиде, пак ще е твърде рано.

 ( пълен текст » още 8175 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Пролетта е студена като късна есен. Реката е бурна и неспокойна, търси обезумяло бързеите си като майка, която е загубила детето си на градски панаир. Влачи хорските драми, блъска ги яростно в облите камъни и нащърбени брегове и аха да излезе от коритото си.

 ( пълен текст » още 1463 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми.

 ( пълен текст » още 3470 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.

 ( пълен текст » още 12610 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Стаята, в която трябваше да проведа първия час, се намираше в дъното на дългия училищен коридор. Заслушах се отдалече, но не чух никакъв шум. Стори ми се странно. Обикновено, когато закъснявах, учениците ми се чуваха от входната врата, два етажа по-надолу, но този път беше тихо.

 ( пълен текст » още 12310 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш.
- Е, хайде сега...
- Сещаш се за мен само когато съм ти нужна.

 ( пълен текст » още 5239 знака | коментирай | оценка: няма )