Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: arksi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13844

Онлайн са:
Анонимни: 394
ХуЛитери: 9
Всичко: 403

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: lamarinnn
:: misteriavechna
:: amadeus
:: Bukvist
:: pastirka
:: LeoBedrosian
:: tsveti
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2019 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиАсансьори

Публикувано от alfa_c на 17.02.2019 @ 11:05:31 (75 четения)

автор: jan
Тя обича къщи, а къщата й представлява огромен маков апартамент, в който има многобройни вази, пълни с изкуствени хризантеми.


 ( пълен текст » още 6205 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиЯкето

Публикувано от alfa_c на 17.02.2019 @ 11:01:43 (122 четения)

автор: tsveti
В меката люлка на съня той я беше прегърнал и внимателно я разсъбличаше, целуваше я бавно и я галеше с дългите си пръсти, под които тялото ѝ винаги омекваше като горещ мармалад. С мъка открехна натежалите си клепки. Протегна ръце да се сгуши в него и празната студена половина на голямото легло я сепна. Отвори очи и осъзна, че наистина го няма. „Тъпата му командировка“ – ядно просъска. Зърната на гърдите ѝ бяха настръхнали от допира на студените му пръсти в съня ѝ. Потърка ги нетърпеливо и трескаво свлече пижамата.


 ( пълен текст » още 9555 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиИзгубеният син

Публикувано от anonimapokrifoff на 11.02.2019 @ 09:49:25 (104 четения)

автор: edelweiss_95
Божан беше останал в ранните си години без родители. Баща му загина на фронта, а майка му се самоуби. Жената не можа да преживее загубата и се нагълта с отрова. Отгледаха го неговите баба и дядо. Като навърши шестнадесет години, Божан реши да се задоми. Речено-сторено. Получи благословия от близките си и невястата прекрачи прага на дома му. Отдалече я бе довел. Легенди се носеха от тоя край, че жените са като кичести рози, ароматни и хубави. Но както розите имат бодли, така и булката на Божан се оказа бодлив храст.


 ( пълен текст » още 5088 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: Разказистихове

Публикувано от alfa_c на 09.02.2019 @ 10:38:23 (100 четения)

автор: jan
Странно ми е. Главата не спира да ме боли, въпреки че пих три аналгина. Тя вчера къде беше изобщо?


 ( пълен текст » още 546 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 
раздел: РазказиПържолките

Публикувано от alfa_c на 09.02.2019 @ 10:37:17 (52 четения)

автор: geostal
"Всичко е една церемония в дивата градина на детството" - Пабло Неруда

Хлапета бяхме, някъде 4-5 клас. Малки, а и глупави. Не помня вече кой измисли ключовата дума, нито как му е хрумнала, но няколко години използвахме този код.


 ( пълен текст » още 2717 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНуша

Публикувано от Administrator на 07.02.2019 @ 17:55:18 (79 четения)

автор: Valens
Свежо лятно утро. Слънцето наднича иззад хълма с рошавата си главица, оглежда се със сънливи очи в диамантите, които росата щедро е разпиляла върху тревата и листата на


 ( пълен текст » още 1304 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 
раздел: РазказиДървени кончета

Публикувано от alfa_c на 06.02.2019 @ 19:49:25 (90 четения)

автор: desigramadnikova
Албена. Нямаше да я видя, ако не се бях загледала в жълтия, плътно омотан около врата ѝ шал. Седи на края на една бетонна саксия, яде вафла, от онези евтините, а очите ѝ гледат в земята.


 ( пълен текст » още 4324 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиОбувките

Публикувано от anonimapokrifoff на 06.02.2019 @ 09:35:44 (73 четения)

автор: jan
Преди да замина за село беше…. Лятно време. Обикаляхме града и чудехме къде да се запием с най-добрият ми приятел. Нямахме навика да влизаме в баровете й кръчмите. Тогава сме търсили друг уют, може би онзи, който уличните музиканти й фокусниците създават. Другият уют можеше да се намери й на самия морски бряг, където светлините бяха оскъдни, но сякаш достатъчни за едно тихо наздраве. Другият уют бе морският бриз, топлият вятър, който нахлуваше от покрайнините на града, за да те обгърне изцяло. Припявах някаква не много позната морска песен, която към края на нощта съвсем забравих.


 ( пълен текст » още 1931 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиМладежът и самодивата

Публикувано от alfa_c на 04.02.2019 @ 19:12:30 (146 четения)

автор: edelweiss_95
Отражението му се виждаше в един от напуканите прозорци на отсрещната порутена сграда, която стоеше разбита така повече от двадесет години. Тая картина го показваше - седнал пред компютъра, с втренчен поглед в забързаните цветни изображения, които прелитаха като светкавици в тъмната му стая. Младият мъж навярно щеше да прекара поредна нощ в компанията на своята правоъгълна машина, която впрочем му бе единствената приятелка.


 ( пълен текст » още 5819 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиПаякът

Публикувано от Administrator на 04.02.2019 @ 14:57:34 (65 четения)

автор: jan
Бях на седемнадесет й лятото отидох на село. Имах приятели, които идваха от града й започваха да живеят в къщите на бабите й дядовците си, да прекопават градината с моето усърдие, а посетне да стават неделима част от гроздобера.


 ( пълен текст » още 1913 знака | коментирай | оценка: няма ) 


добави твой текст Паякът » показани от заявени
добави твой текстПубликувано на 04.02.2019 @ 14:57:34 (65 четения)

автор: jan » раздел: Разкази

Бях на седемнадесет й лятото отидох на село. Имах приятели, които идваха от града й започваха да живеят в къщите на бабите й дядовците си, да прекопават градината с моето усърдие, а посетне да стават неделима част от гроздобера.

 ( пълен текст » коментирай » оценка: няма ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

29.11.2019 год.
»  Мил човек
28.11.2019 год.
»  Прозрачна любов
23.11.2019 год.
»  Художникът и Модела - 2
21.11.2019 год.
»  По-далече от водата
18.11.2019 год.
»  Къртичето и житената питка
16.11.2019 год.
»  Твърде кратък разказ за едни вилици
10.11.2019 год.
»  Преливане
»  Purgatorium, Част трета
03.11.2019 год.
»  Предложението
31.10.2019 год.
»  Изпитът
28.10.2019 год.
»  Aдaжио
25.10.2019 год.
»  Невидимата забележителност
»  Мисли
23.10.2019 год.
»  Надежда
»  Лятно вино
20.10.2019 год.
»  Боклуците на г-ца Ралчева
12.10.2019 год.
»  Мокро
10.10.2019 год.
»  Великолепната седморка
06.10.2019 год.
»  Разказът беглец
»  Малката напаст
04.10.2019 год.
»  Ръкописът
»  Дъждът
02.10.2019 год.
»  Из
»  Втората братовчедка
01.10.2019 год.
»  Такъв живот не искам
22.09.2019 год.
»  Просто живот
»  Нежни думи по вълните
20.09.2019 год.
»  Циганска магия
17.09.2019 год.
»  Коледен разказ
16.09.2019 год.
»  Морско момиче
»  Историите на Фрикадела Печикамъкова: Децата на Гунчо
14.09.2019 год.
»  Чужд
08.09.2019 год.
»  Познава много
04.09.2019 год.
»  Чуваше стъпките й
03.09.2019 год.
»  Последният ден
31.08.2019 год.
»  Не ми вземайте детето
18.08.2019 год.
»  Къде е татко
08.08.2019 год.
»  Следобедни трепети
07.08.2019 год.
»  Моделът
»  Въздишка на четири

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Yпоен

18.07.2017 / 11:00
посещения » 1374

Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 3412

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 3190

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене