Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 3
Всичко: 415

Онлайн сега:
:: pastirka
:: lirik1
:: pc_indi

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиМаргарита

Публикувано от Administrator на 12.03.2020 @ 14:21:24 (103 четения)

автор: Balchik
През 60-те години на миналия век със семейството ми живеехме и работихме в Държавно Земеделско Стопанство, където имаше всички условия за живот: Държавни жилища за всички служители; Красиви паркове с декоративни храсти и цветни градини;


 ( пълен текст » още 1996 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНейните кълбета

Публикувано от Administrator на 11.03.2020 @ 14:05:39 (74 четения)

автор: Mommy_Shark
Беше преди, имаше време, което и сега свети за мен като огромен екран, на който се прожектират мигове на капсулована хармония, на концентрирана красота, на космическо спокойствие, на дом, любов, на най-тихото тихо, на най-кръглото щастие, все едно гениален психиатър е създал спомен за терапия, лекуваща всяка душевна болест.


 ( пълен текст » още 6396 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиPurgatorium, Част пета

Публикувано от anonimapokrifoff на 01.03.2020 @ 10:41:24 (64 четения)

автор: LeoBedrosian
Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ гръд.


 ( пълен текст » още 5861 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиМежду вярата и разума

Публикувано от anonimapokrifoff на 27.02.2020 @ 08:07:44 (119 четения)

автор: edelweiss_95
Споменът за нея не го напускаше. Тя не бе просто момиче, а дух, който се рееше в неговия микротеос. Сякаш се бе превърнала в негов образ и всичко, което бе познато на единия се предаваше и на другия. Двамата бяха завършени. Можеше да се гледат дълго и да не разменят нито дума, но това не беше странно за тях. Техните сърца пулсираха в еднакъв ритъм. Думите не бяха важни. Онова, което ги влечеше един към друг, беше много по-силно. За тях нямаше пространство, а единствено синергия. Благодарение на обичта, която ги движеше, те не знаеха що е болка. Изпитваха щастие, което се осъществяваше в пълнота помежду им. Тази цялост ги представяше пред останалите като нещо съвършено - идеал на едно отминало време.


 ( пълен текст » още 2436 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиОгледалце, огледалце

Публикувано от viatarna на 26.02.2020 @ 14:36:37 (81 четения)

автор: valentinka
Бях десет годишна, когато тате и мама ми подариха огледало. Само бях чувала за такова вълшебство. Моите съученички и приятелки се фукаха колко са доволни, че всяка сутрин се гледат, решат и пудрят преди училище. Бях много щастлива, че ще ми се удаде тази възможност и аз да имам такова огледалце да се видя как изглеждам.


 ( пълен текст » още 4326 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиPurgatorium, Част четвърта

Публикувано от Administrator на 25.02.2020 @ 14:55:23 (62 четения)

автор: LeoBedrosian
„Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол…“


 ( пълен текст » още 6680 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиРъката, която…

Публикувано от Administrator на 23.02.2020 @ 18:01:01 (116 четения)

автор: Mommy_Shark
Старата къща сподавяше дъха си и чакаше безпомощно. Толкова бе напрегнала гредите и старото си тухлено тяло, че едва укротяваше стъклата да не пищят, а вратите да не се отварят сами, като гигантски криле на обречен прилеп. Грохналата сграда не смееше да диша, за да не изпусне и запамети отново онова, което ще причини ръката в замръзналия сумрачен следобед в самото ѝ сърце - стая 33 на третия, последен етаж.


 ( пълен текст » още 3804 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНебесно явление

Публикувано от Administrator на 23.02.2020 @ 15:10:47 (97 четения)

автор: zinka
Гледам, гледам... – и нищо не виждам!

– Видя ли го? Виждаш ли го? Там, бе, между двата облака. Не тези едрите, малко под тях, по в дясно, по-близо до този облак дето на кораб мяза...


 ( пълен текст » още 1093 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНедружелюбната

Публикувано от anonimapokrifoff на 21.02.2020 @ 10:51:06 (80 четения)

автор: Symbol
Тя живееше във входа на третия етаж в северните апартаменти, където слънцето огряваше само лятото в късните часове, а зимата се отразяваше само от стъклата на отсрещните апартаменти.


 ( пълен текст » още 6084 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиВторият живот на книжите-клошари

Публикувано от anonimapokrifoff на 21.02.2020 @ 10:49:35 (114 четения)

автор: CheGuevara
Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.


 ( пълен текст » още 3091 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 


добави твой текст Вторият живот на книжите-клошари » показани от заявени
добави твой текстПубликувано на 21.02.2020 @ 10:49:35 (114 четения)

автор: CheGuevara » раздел: Разкази

Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.

 ( пълен текст » 3 коментара » оценка: няма ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

10.04.2021 год.
»  Неделя зимен следобед -1
06.04.2021 год.
»  Семейното легло
02.04.2021 год.
»  Затруднение
01.04.2021 год.
»   Дар от Месемврия
28.03.2021 год.
»  Десет години мълчание
26.03.2021 год.
»  Богиня
25.03.2021 год.
»  Завръщане
24.03.2021 год.
»  Салвадор Дали
23.03.2021 год.
»  Полет с белия лебед
17.03.2021 год.
»  Докато помним
16.03.2021 год.
»  Прегръдките на океана
15.03.2021 год.
»  Годините
12.03.2021 год.
»  Последни игове
11.03.2021 год.
»  Аглая
09.03.2021 год.
»  Антагонист
28.02.2021 год.
»  Кого чакаше резбарят
21.02.2021 год.
»  Желанието на птичето
15.02.2021 год.
»  Стрела на съвестта
13.02.2021 год.
»  Възползване
»  Правилата на играта
06.02.2021 год.
»  Едно цяло
»  Гейша в съня на един моряк
»  Вечерта,в която Дядо Коледа умря
05.02.2021 год.
»  Бенката
04.02.2021 год.
»  Косач
03.02.2021 год.
»  Герой
»  Насладил се
01.02.2021 год.
»  Картини
31.01.2021 год.
»  На спирка Лозарска
»  Сън
»  Огън и вода
30.01.2021 год.
»  Среща
29.01.2021 год.
»  Мелодии
28.01.2021 год.
»  Спасение
27.01.2021 год.
»  Гларуси
23.01.2021 год.
»  Преместването
10.01.2021 год.
»  Зеленоока
05.01.2021 год.
»  Щрих от Вавилон
02.01.2021 год.
»  Стегни се
29.12.2020 год.
»  Рани

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Yпоен

18.07.2017 / 11:00
посещения » 2625

Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 4596

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 4043

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене