"Звучи налудничаво, зная, но никога през целия си живот, не съм се чувствал така свободен, както сега. Мога да направя едва седем малки крачки в едната или в другата посока на затворническата килия, която вероятно ще е мой дом в продължение на много години, но така, докато ходя, ми се струва, че преминавам гигантски разстояния в пътешествие, изпълнено с приключение.

 ( пълен текст » още 19936 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят, и бяла риза, притисната от широки, тъмно сини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава.

 ( пълен текст » още 17531 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ния усещаше, че майка й съвсем се е скапала. Напоследък Елица се държеше така, все едно всичко й е безразлично. Беше разсеяна и дори понякога не вършеше както трябва майчинските си задължения. А погледът й бе отнесен като на пияница. Нещо я терзаеше, но какво точно? Не че нямаше предостатъчно основания тя да е недоволна от живота си. Само че доскоро на нея не й трябваше нищо повече от това да има прекрасна дъщеричка като Ния. Нещо се бе променило. Да, възрастните понякога проявяваха учудваща психическа нестабилност. Може би защото се бяха откъснали прекалено от детството си.

 ( пълен текст » още 11262 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Преди онази злополучна дата - четвърти декември, две хиляди и ... година и през ум не ми бе минавало, че ще дойде ден, в който ще се изпълня с всепоглъщащ копнеж да се върна час по-скоро в България.

 ( пълен текст » още 13348 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Когато бях в пети клас, гравирах летните дни изцяло навън, а вечер преписвах книги с една моя приятелка. Най-вече "Крал Матиуш Първи" на Януш Корчак.
Защо го правех ли?

 ( пълен текст » още 1595 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Разкошна е ранната есен, шарена като цигански катун, мека като бархет и пъстра като локва, в която се отразява лятото. Не мога да се наситя да гледам пламтящите в охра и злато дървета и рошави листа, разпилени по пътя като монети.

 ( пълен текст » още 3660 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Беше дръглив, есенен ден. Изпосталелите дървета протягаха жално клони към свирепия северен вятър, сякаш в молитва да върне слънцето. Неда усети,

 ( пълен текст » още 2197 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

(на С.)

Ако сълзите бяха букви, днес щях да ти напиша най-дългото писмо,

 ( пълен текст » още 240 знака | оценка: няма ) 

Звъненето на телефона накара Цветан да надигне глава от възглавницата. Незнайно защо се бе напрегнал. Стана, отиде до вратата и надникна в хола. Баща му вдигна слушалката и се заслуша. Говорещият от другата страна смотолеви нещо, после Цветан ясно долови думите „Можете да си я приберете“. Те му прозвучаха малко страшно, макар че само можеше да предполага за какво се отнасят.

 ( пълен текст » още 14551 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Разказ за безсмъртният старец

Стоглавата ламя на сушата беше понесла на огнените си езици цялото село. Замлъкнаха дори птиците от жега и страх. Облаците висяха като пламнали гущери и кървяха над нивите. В прегръдката на невидимите пламъци издъхваше и всяка живинка.

 ( пълен текст » още 6319 знака | 1 коментар | оценка: 5 )