Лятото си отива. Зелените корони на дърветата започват да се шарят, пръски жълто и оранжево проблясват като искри бенгалски огън, който се разгаря все повече и повече с времето, готов да залее цялото дърво и цялата гора в пламтяща оргия.

 ( пълен текст » още 5908 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Събрали сме се по случай диамантената сватба на прабаба и прадядо Винаги съм си мислел, че тя е била точно на 14 февруари по някакво съвсем случайно стечение на обстоятелствата. Преди години не намирах нищо странно в това, че прабаба ни се казва Валентина, а прадядо ми Трифон.

 ( пълен текст » още 6617 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Серефима от няколко дни беше в трескаво очакване. Наближаваше Архангелска Задушница и щеше да се срещне със своите починали близки, но най-важното, долу, на Земята, ще може да види, да се докосне до децата и внуците си.

 ( пълен текст » още 2439 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Катина се облегна по-удобно на пейката в беседката пред блока и притвори очи.
През листата на близкото цъфнало дръвче слънчевите лъчи галеха нежно лицето й. Тя не знаеше дали догодина ще види отново плодовете на дръвчето. Бог знае. Тя само се надяваше да не бърза толкова.

 ( пълен текст » още 2183 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Гората я въведе в себе си така, както честен човек въвежда зад изрисувания си олтар някой непознат, който се вълнува от него.

 ( пълен текст » още 1000 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ресторантът не му се нрави. Блясъкът го заслепява, а колосаните покривки и ревери на келнерите му подсказват, че ще изръси една доста неприлична сума. Но нали иска да ѝ угоди. Да се покаже, като загрижен и влюбен кавалер. А Яшера си заслужава. Моравите ѝ бедра го бяха запленили изпод възкъсичката ѝ пролетна рокля на полянката пред Аула Проксима. А невинната ѝ усмивка окончателно го нокаутира.

 ( пълен текст » още 4786 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.

 ( пълен текст » още 7485 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Реката подскачаше по дъното на дерето. Масивните буки все още пазеха сянка, въпреки че вече бяха посипали стръмните й брегове с прясна шума. Водата течеше с гръмогласен шепот, но можеше да се отличи къде той е по-приспивен и къде смесен с невъздържан смях.

 ( пълен текст » още 1910 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми едно такова хубаво, спокойно.

 ( пълен текст » още 10739 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

1.
Два стръка от пролетни цветове се родиха в един и същи миг, нежно докоснати от полъха на южния вятър. Отвориха едновремено очи, протегнаха листенца към светлината и се усмихнаха един на друг. Бяха се появили на две съседни дръвчета, докосващи се с някои от клонките си.

 ( пълен текст » още 4359 знака | 1 коментар | оценка: няма )