На мястото, което след дълго търсене намери, можеха да се усетят сезоните чрез ветровете им и Пламък доволен отбеляза, че не е следвал, както много пъти през живота си, просто градска клюка или чут нейде слух, за да накарат скучаещия просто да тръгне на път и да дойде просто заради самото пътуване, в търсене на разнообразие в ежедневието си.
Беше странна птица – приличаше на киноартист. Когато го погледнеш за първи път точно това си мислиш – на кой ли известен актьор ми прилича? И тъкмо да се сетиш, той обръща другия си профил и вече не прилича на този актьор, а на друг. Или беше на писател? Не, не – художник!
Публикувано от Administrator на 26.04.2020 @ 14:24:01 (80 четения) автор: steve22
Бях на шестнайсет години, когато ми се случи всичко това, което сега ще прочетете. Както споменах, бях на шестнайсет години и тогава за мен неща, като вечерен час, моментално прибиране вкъщи след училище и т.н. не съществуваха, а единственото нещо, което тогава за мен беше важно бе да се събирам с приятели и с тях да пием бира от един долар и естествено
Публикувано от Administrator на 21.04.2020 @ 14:02:11 (130 четения) автор: tearfly
Казва, че не ме е видяла, когато съм влязъл, аз бях сигурен в обратното. Лицето ѝ беше изпито и мрачно, кожата ѝ имаше цвят на гладуващ човек. Грижата за косата - отдавна отпаднала.
Седя на терасата, погледът и мисълта ми блуждаят в прозрачния въздух наоколо, блъскат се в отсрещните сгради и отскачат обратно към мен в мрачна последователност – депресивна мисъл, гълъб, прокъсана найлонова торба, фас, летящ от горните балкони, депресивна мисъл, гълъб…
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929
Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 1
Всичко: 419
Онлайн сега:
.JPG)
