Влезе в дискотеката мъж със синя риза,
обръсната глава има, поглед глуповат,
дискотеките си работят и в криза,
мерки спазва ли собственикът не е богат.
Някъде накрая на гората в схлупена къщичка, обградена от снажни борове и бодливи храсти, живеела голяма, невиждана красавица. Тя била млада. Имала си име и дете, но не била омъжена. Сутрин пиела бъклица вино, вечер – бъклица ракия. Детето още не пиело алкохол, но вече можело да ходи. Двамината живеели сами и се разбирали отлично, защото детето още не можело да говори.
Преди около месец срещнах един мой аратлик, с когото не се бяхме виждали от години. „Наборе, ти ли си?”- вика ми някак учудено. „Аз съм, Нике, аз съм, целият натурален, както ме виждаш!” Огледах го от глава до пети, все такъв мършав, какъвто си беше.
Бяхме се наканили да се местим. В по-малък апартамент, в по-големия град. Месеци преди това умувахме струва ли си, колко ще струва, нещата дълго време бяха висящи. Накрая решихме, че в последствие може и да съжаляваме, ама ако не го направим, ще съжаляваме повече.
– Джин, направо голям късмет, че не тръгнах да
предавам live по фейса. - в ранната вечер бяха насядали
около набързо стъкмения огън, в който нахвърляха да
опекат малко пържоли и зеленчуци.
– Джин, направо голям късмет, че не тръгнах да
предавам live по фейса. - в ранната вечер бяха насядали
около набързо стъкмения огън, в който нахвърляха да
опекат малко пържоли и зеленчуци.