в сърцето ми пусто
където веят зимни вихрушки
в едно ъгълче
замръзнал от лед

 ( пълен текст » още 494 знака | 8 коментара | оценка: няма ) 

Двама приятели разговарят и единия казва:
- Учените установили, че за разлика от нас мъжете,

 ( пълен текст » още 224 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

– Ало, Коце, Коце, къде си? Спешно е, а аз съм с Алекс в парка.
– Отивам на среща с клиент – ще го застраховам.
Думата беше кодова между двамата и съпругата наостри уши.

 ( пълен текст » още 1898 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Доброто възпитание е анахронизъм. То няма проявни форми и е демоде.
Всъщност какво означава да си възпитан? Човек не бива да бъде дресиран, свободата и демокрацията позволяват на всеки да бъде себе си, което в повечето случаи означава да не се съобразява с никого и волно да парадира било с простотията си, било с различната си сексуална ориентация.

 ( пълен текст » още 4586 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

/едноактна пиеса/

Участващи лица: тиква и будител

Забележка:
при липса на будител ролята му се изземва от тиквата

Сценарист и режисьор: ЛЕО БЕДРОСЯН

 ( пълен текст » още 895 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Българска поговорка: "Преклонена глава сабя не я сече."
Скандинавска поговорка: "Високо вдината глава сабя не я достига."

"Това, което е дадено на лъва, не е дадено на магарето."
(отново българска поговорка - може би... )

 ( пълен текст » още 396 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Привет, хане, син на Кубрат,
делят ни 1300 години,
пиша ти, сякаш си ми брат,
нали сме кръвни роднини!

 ( пълен текст » още 1217 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(из цикъла "Вицове в рими")

Разхождайки се в двора на метоха
Игуменката майка се натъкна

 ( пълен текст » още 1077 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Такова щастие не съм мечтала!
Та вижте само – влюбен в мен поет!...
Звезда над мен най-сетне е изгряла,
надвих над яловия си късмет!

 ( пълен текст » още 1368 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Деница отнасяше третата поръчка към масата на редовните си клиенти, двамата художници и един поет, които хвърляха разсеяни погледи към тъмнеещото море. От час те разреждаха мислите си по изминалия ден с живителни течности и вече гледаха с леко превъзходство над съдбата, която и днес не бе допринесла много за подобряването на тяхното благосъстояние.

 ( пълен текст » още 6095 знака | 7 коментара | оценка: няма )