 | Бисери от банковите салони - 5Публикувано от Administrator на 13.12.2018 @ 16:26:15 (112 четения) автор: xubavkaВ един от напрегнатите дни на плащане на работни заплати, в които клиентите прииждат на групи в банков офис, случайно се отварят пет минути спокойствие, в което служителите могат да отдъхнат от опашките. Това е моментът, в който можеш да пиеш вода, кафе от машината до санитарния възел, да изпушиш цигара или да отидеш до едното място. В тези минути може и да се пошегуваш с колегите, ако разбират от шеги, за да повдигнеш настроението.
Бисери от банковите салони - 3Публикувано от Administrator на 08.12.2018 @ 12:15:28 (165 четения) автор: xubavkaПонякога, ако чакаш на опашка в банков салон, и слушаш комуникацията между служител и клиент, може да чуеш страхотни диалози, и да се чудиш дали случайно не си на друго място?
Бисери от банковите салони - 2Публикувано от Administrator на 07.12.2018 @ 15:50:59 (115 четения) автор: xubavkaЕнтусиазиран мъж, на средна възраст, се реди на касово гише в банка и държи ръкописно попълнена вносна бележка и пари в ръката си. Касиерката го пита:
Бисери от банковите салониПубликувано от Administrator на 06.12.2018 @ 13:04:32 (176 четения) автор: xubavkaЕдин дядо чака на дълга опашка за пенсия в банков салон. Наоколо е голяма суетня – принтери тракат, нервни клиенти чакат, машини броят пачки, и забързани служители си разменят някакви бързи, и едва доловими реплики.
Разказано от БрижитПубликувано от Administrator на 01.12.2018 @ 14:28:03 (108 четения) автор: VladKoКогато бях студент в София, живеех под наем с един съученик при тричленно семейство – родители, попрехвърлили четиридесетте, и син в горните класове на гимназията. Бащата беше офицер от милицията, а майката – служителка. Бащата си имаше проблем с чашката, за което го издаваше червеният му нос. Не дай си, Боже, да се случеше да е на градус и синът му да закъснееше вечер – през две врати се чуваше как плющят шамари, а на другата сутрин хазайката идваше да се извини за снощната гюрултия.
Сценарий /продължение/Публикувано от alfa_c на 26.11.2018 @ 16:24:00 (98 четения) автор: milyovelchev Здравей, Читателю,
Помниш ли разказите ми „Понякога Господ си прави шегички“ и „Сценарий“? Разбира се, че ги помниш! Това не се забравя. Да не спорим чия е заслугата! Дали на моя писателски талант, или на реалния Живот, който постоянно ми поднася вълнуващи образи и сюжети, а аз имам сетивата да ги видя и опиша в уникалните си разкази. Аз самият съм уникален. Миндо Миндовски! Помнете това име!
ГлавнияПубликувано от Administrator на 22.11.2018 @ 14:21:27 (93 четения) автор: floodВ погледа му имаше нещо дружелюбно.
Но иначе си беше говедо. Тарикат. Смел гадняр. Злонамерен и необложен простак.
ФроПубликувано от Administrator на 17.11.2018 @ 14:51:09 (142 четения) автор: ZAGORAПо пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.
| | |
|
Фро » показани от заявени |
Публикувано на 17.11.2018 @ 14:51:09 (142 четения)
автор: ZAGORA » раздел: Хумор и сатира
По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|