Ходих да видя морето.

Сигурно си мислите, че като живея във Варна, това ми се случва всеки ден. Лъжете се. Ходя при морето, когато избягам от работа. А аз бягам от работа рядко. Дори твърде рядко. И съм благодарен на съдбата, че все пак имам такава работа, от която понякога мога, макар и само за петнайсет минути, да офейкам.

 ( пълен текст » още 4553 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Когато гледах първото стремително „сърфиране“ на Джери направих неволна асоциация със себе си. Първите попаднали на „екрана“ му „постинги“ преглеждаше с известно внимание и „пускаше коментар“, но колкото по нататък отиваше, толкова по бегло им обръщаше внимание и се задоволяваше с едно „лайкване“, докато накрая „лайкваше“ почти през рамо. И с мен е така.

 ( пълен текст » още 1798 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Вече двадесет и три години ми се налага да си припомням, че не живеем в Ренесанса. Или поне така изглежда на пръв поглед... Когато преди доста време реших, че искам да стана лекар, а защо не, и едновременно с това, полярен изследовател, не можех да си представя колко несъвместимо е моето желание с това да поставям пиеси на Шекспир, например.

 ( пълен текст » още 5116 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

На отец А.

Отново сме пред прага на Великия Празник на Живота - Рождество Христово. Обичам това време от годината, когато обикновено с нетърпение очаквам настъпването на тази тайнствена нощ, в която Бог се ражда и променя целия свят завинаги.

 ( пълен текст » още 6135 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Стоях си спокойна, бих казала, задрямала, спяща. От много време никой не ме бе докосвал, разтварял, притежавал. От много време не бях усещала човешки пръсти, очи да ме гледат, бях жадна да уловя човешки дъх, пулсиращо сърце, вълнение.

 ( пълен текст » още 2025 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Виждали ли сте Дъгата? Аз я видях. Видях я отразена върху крилото на един самолет, който стоеше неподвижен във въздуха. Или поне реших, че съм я видял, защото самият самолет в очите ми представляваше малка сребриста точка, приела приблизителната форма на самолет. Дъгата е истински видима само като отражение върху дребни неща с приблизителна форма. Това го разбрах едва сега, когато пиша тези редове.

 ( пълен текст » още 3823 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

След Матрицата, дойде й времето на Мрежата. И съвсем навреме –
„Нашето” – поколението на велико потресение.

 ( пълен текст » още 797 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Винаги тръгвам на път с очакване, не нещо конкретно, но винаги свежо и цветно. Сякаш се потапям в пъстроцветна дъга и литвам по вятъра. Разпервам крила от хартия и се нося като лист от детска рисунка, а край мен хвърчат шарени световe.

 ( пълен текст » още 7615 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Имало едно време... Нали така започват приказките - имало било там едно време нещо си. Само дето всъщност нищо не е имало. Нито времето го е имало, нито дворците, нито горите тилилейски, нито дори принцовете и принцесите и всички останали второ- и третостепенни персонажи. Нищо. Една голяма измислица.

 ( пълен текст » още 3082 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Стремежът е последното нещо, което би могло да ни отведе в Първоизточника. Като вид активност, подобна на говоренето, например, той предполага "приглушеност" на останалите сетива, неспособност за вслушване, за приемане на реалността, такава каквато е, т.е. включва желание за промяна, той самият наподобява промяна, обаче като празното въртене на воденичното колело, което разхвърля вода във всички посоки, без да постигне с това каквото и да било.

 ( пълен текст » още 3138 знака | коментирай | оценка: 5 )