Чудя се защо пиша. Напоследък е пълно с някакви хора, които се наричат писатели, но единственото, за което пишат, е защо и как пишат.

 ( пълен текст » още 1965 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

18+
Понеже, както му казах, мога да го споделя с хиляди, но не и само с един.

 ( пълен текст » още 4681 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 

Ние сме поколението, което никой не търсеше.
Затова трябваше сами да намираме себе си.
Ниe сме мъжете, които трябваше да се откажат от вярата си,
за да запазят любовта си.

 ( пълен текст » още 2124 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

В една реклама в горният ъгъл имаше цифрата 5. Който изпратеше три изрязани от рекламата 5 получаваше подарък. Рекламата беше по телевизията.

 ( пълен текст » още 1747 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Идва пролет... „Пролет моя, моя бяла пролет!“ Хубава си, скрита си в аромата на липите, в нежнобелия ябълков цвят, в упойващия дъх на бадемовите дръвчета, разцъфтели в Аязмото над Стара Загора.

 ( пълен текст » още 2335 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Случи се така, че преди няколко месеца, обнадеждена от добрия ход на нещата (писането на „Метафизика на въображението” вървеше много добре) реших, че ще е полезно да науча нещо повече по въпроса, да се поровя малко по-надълбоко в онова, което се бях заела да разглеждам.

 ( пълен текст » още 9777 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Хартийките по улицата, отчаяните дървени капаци
на прозорците с миризмата на турско кафе, забравено
джезве сред хората, човекът (дебел)

 ( пълен текст » още 1104 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Пътувам... Често пътувам по българските пътища. От град на град с едно кулинарно шоу. Шоу, почти на колела - „Пъстра трапеза на гости на моя град”. По покана за празника на някоя община.

 ( пълен текст » още 4018 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Трети март! Освобождението на България от турско робство! Национален празник в нашия календар.

 ( пълен текст » още 4648 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В Авангарда на чувствата ни камертонно отеква Безразличието.

Безчувствието към собствените или съдбите на другите монотонничи на втората редица.

 ( пълен текст » още 1139 знака | коментирай | оценка: няма )