Моето детство започва и завършва на задната седалка на колата, на път от Пазарджик за Царевци. Шофира дядо, а до него баба му прави забележки за неточности в карането. До Стара Загора става караница, която потушаваме на Петолъчката с по едно кебапче. Ледената вода от някоя балканска чешма в Котленския проход охлажда жегата, която сме натрупали в Тракия. След десет часа път пристигаме в родното село на баба.

 ( пълен текст » още 5670 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Живеем живота си, объркани с илюзии и никога няма да разберем какво крият те, на къде вървим и от какво бягаме.

 ( пълен текст » още 2691 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Все гръмки обществени експерименти, с които славянските народи опитват да догонят „декадентния Запад”. Всички завършват с провал. Защо?

 ( пълен текст » още 10235 знака | коментирай | оценка: няма ) 

 ( пълен текст » още 7077 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 

Тук въздухът опиянява с чистотата си. Под прозрачния синкав воал на небето планината ликува в багрените потоци на въображението си. В ниската част светлината и сянката се докосват, увлечени в един магически танц.

 ( пълен текст » още 1062 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Един от аргументите в полза на тезата, че не би следвало да има Трета световна война, се крие в склонността на историята да създава двойки от аналогични събития, но много по-рядко тройки. Една такава тройка са разделянията на Полша от 1772, 1793 и 1795 година. Колкото до двойките, изглежда, че историята е искала да изживее съществените събития в два аспекта, женствен и мъжествен.

 ( пълен текст » още 7116 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Учителю, има ли универсална справедливост?

СОКРАТ (саркастично): Да, твоята чаша с бучиниш е равна по количество и качество с моята. Това не е ли спаведливо?
Но ти искаш твоята да бъде по-малка, по-хладна и по възможност инкрустирана с неземни скъпоценни камъни.

 ( пълен текст » още 2578 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Учителю, има ли вечен живот?

СОКРАТ: Защо ме питаш това? Кое те кара да се страхуваш? Смъртта, или страха от смъртта е по-страшен?

 ( пълен текст » още 1878 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Изхвърлям парчета от градоносните облаци и в душата ми остават дупки. Всичките опити да ги заместя със слънчеви нюанси се провалят. Просто пак завалява. Заслонявам се в черупката си. Времето ме дебне. Припират се спомени. Изписвам тишината. Очакването залага клопки. И всяко разочарование като че ли се надсмива на наивността, с която се доверявам на хората.

 ( пълен текст » още 1492 знака | коментирай | оценка: няма ) 

У дома имам няколко минерала. Сред тях - едни обикновени на вид, с нищо незабележими камъни. Сиви, с нищо не привлекателни, камъни, които всеки би подритнал или не би им обърнал внимание. Даже, те някак контрастират с великолепието и блясъка на кварцовите кристали в съседство и изглеждат още по-незначителни.

 ( пълен текст » още 910 знака | коментирай | оценка: няма )