Елизабет не усети почти нищо от вкуса на вечерята си. Дори не можа да изяде всичко – не само й присядаше, но и стомахът й се бе свил от гладуването през последните седмици. Въпреки това се почувства по-добре. Поне физически. Точно в момента обаче не искаше да се чувства добре. В главата й не спираше да се върти числото сто и десет – всички, които й казваха, че бяха загинали заради нея.

 ( пълен текст » още 13895 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Беше тъмно, но светлината от коридора бе достатъчна, за да й позволи да види, че е най-обикновена стая. Имаше прозорец право срещу нея, малка маса точно под него, легло в единия край и скрин в другия. Но най-важното от всичко бе, че нямаше хора вътре.

 ( пълен текст » още 7651 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед.

 ( пълен текст » още 9348 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Финиан

 ( пълен текст » още 13777 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника.

 ( пълен текст » още 8302 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока.

 ( пълен текст » още 16600 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

„Шейа, какво си мислиш, че правиш?“

 ( пълен текст » още 7544 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

ШЕСТА ГЛАВА

Максиминас се приближи тихо до кралицата си. Тя седеше сега в градината, изпълнена с хиляди цветове. Всичко наоколо вибрираше от магията, пърхаха самодивските пеперуди, заобикаляха седналата на кристалния камък жена, но избягваха да и се показват. Нищо не ставаше без нейно желание – Кралицата сама трябваше да поиска и тогава всичко щеше да получи.

 ( пълен текст » още 12883 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат.

 ( пълен текст » още 13342 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

3. Омайно вино

Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по кожата си. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити колове, зеленеят в призмата на далекогледа, чак до безкрая на хоризонта.

 ( пълен текст » още 29664 знака | 3 коментара | оценка: 5 )