Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозрачни, призрачни същества.

 ( пълен текст » още 21055 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. Само така можех да изразя обичта и състраданието, които чувствах към него в онзи момент.

 ( пълен текст » още 18807 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беше много по-слаба отпреди.

 ( пълен текст » още 20012 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отварянето на очите съвпадна с усещането за остра, пронизваща болка в гърба и една друга, малко по-слаба – в дясното слепоочие. За кратко се бе изгубил, но вече се връщаше в съзнание. Беше студено, мъгливо и чувстваше странен лепкав вкус в устата си. Понечи да се изправи, но тялото му отказа. Ушите издаваха звук на корабна сирена, във възможно най-горната октава, а ръцете му трепереха като на столетник. Груби гласове, идващи ту от близо, ту от много далеч, проникваха безмилостно в мозъка му.

 ( пълен текст » още 16060 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От сватбата, на която ми се падна главна мъжка роля, в спомените ми са се запечатили не повече от десет незабравими момента: гръмкото „да“, с което обвързах земния си път с този на съпругата ми; целувката в присъствието на множеството развеселени приятели и роднини; подписът, осъществен пред професионално любезния поглед на застаряващата красавица – държавен служител от общината, и няколко случки от тържеството в ресторанта в центъра на града.

 ( пълен текст » още 19119 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не беше суетна. Но наистина се радваше, че днешният ден е по-топъл. Дългото палто й стоеше по-елегантно от дебелета парка. Клокото и да й беше чужда суетността, днес се беше въртяла пред огледалото цели 5 минути.

 ( пълен текст » още 3449 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ПРОЛОГ

Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „Зловещият Бил”, и „Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият.

 ( пълен текст » още 1442 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ник Политоф се събуди и мрачната действителност, в която живееше от месеци го връхлетя. Мизерия и безнадеждност владееха неговия живот от години, който той сравняваше с мухъл. Не беше стигнал чак до „каменната възглавница“ и кофите за боклук, но живееше по приюти, хранеше се от столови на църкви и изобщо живееше ден за ден.

 ( пълен текст » още 8593 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

„време да садиш и време да скубеш насаденото;“ (Книга на Еклесиаста, глава 3)

Докато съкращаваше разстоянието до Марина Самуил извикваше един след друг в главата си хората, които бяха запознати с историята на Косара.
Не бяха малко тези, с които работеше.

 ( пълен текст » още 8010 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.
Матей 18:3

Косара отвори очи и се огледа учудено. Беше много тъмно и миришеше на влага. „Къде съм?“. Уплашеното дете опипа с ръце около себе си. Лежеше на твърдо тясно легло. Надигна се и стъпи на земята. Босите ѝ стъпала изтръпнаха от студенината на подгизнала дъсчена повърхност. Подът равномерно се поклащаше. Детето още повече се стресна. „Косараа! Косараа!“ – прозвучаха в главата ѝ ужасените викове на майка ѝ от брега. Не можеше да си спомни нищо друго. Пълен мрак.

 ( пълен текст » още 7113 знака | 2 коментара | оценка: 5 )