Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене.

 ( пълен текст » още 14076 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост.

 ( пълен текст » още 31657 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозрачни, призрачни същества.

 ( пълен текст » още 21055 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. Само така можех да изразя обичта и състраданието, които чувствах към него в онзи момент.

 ( пълен текст » още 18807 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беше много по-слаба отпреди.

 ( пълен текст » още 20012 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отварянето на очите съвпадна с усещането за остра, пронизваща болка в гърба и една друга, малко по-слаба – в дясното слепоочие. За кратко се бе изгубил, но вече се връщаше в съзнание. Беше студено, мъгливо и чувстваше странен лепкав вкус в устата си. Понечи да се изправи, но тялото му отказа. Ушите издаваха звук на корабна сирена, във възможно най-горната октава, а ръцете му трепереха като на столетник. Груби гласове, идващи ту от близо, ту от много далеч, проникваха безмилостно в мозъка му.

 ( пълен текст » още 16060 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От сватбата, на която ми се падна главна мъжка роля, в спомените ми са се запечатили не повече от десет незабравими момента: гръмкото „да“, с което обвързах земния си път с този на съпругата ми; целувката в присъствието на множеството развеселени приятели и роднини; подписът, осъществен пред професионално любезния поглед на застаряващата красавица – държавен служител от общината, и няколко случки от тържеството в ресторанта в центъра на града.

 ( пълен текст » още 19119 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не беше суетна. Но наистина се радваше, че днешният ден е по-топъл. Дългото палто й стоеше по-елегантно от дебелета парка. Клокото и да й беше чужда суетността, днес се беше въртяла пред огледалото цели 5 минути.

 ( пълен текст » още 3449 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ПРОЛОГ

Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „Зловещият Бил”, и „Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият.

 ( пълен текст » още 1442 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ник Политоф се събуди и мрачната действителност, в която живееше от месеци го връхлетя. Мизерия и безнадеждност владееха неговия живот от години, който той сравняваше с мухъл. Не беше стигнал чак до „каменната възглавница“ и кофите за боклук, но живееше по приюти, хранеше се от столови на църкви и изобщо живееше ден за ден.

 ( пълен текст » още 8593 знака | 1 коментар | оценка: няма )