Шеста глава

Петръчки се бе разположил удобно върху тъмнокафяв дървен стол с лъскава политура и висока облегалка, тапициран с червен плюш пред маса за шестима в уютно и дискретно сепаре на луксозния ресторант „Мавриций”, закътан на тиха софийска уличка. След сексуалната терапия по негов вкус се чувстваше приятно отпуснат, облекчен и в състояние да подходи трезво към решаването

 ( пълен текст » още 15131 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Пета глава
(продължение)

 ( пълен текст » още 17810 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Пета глава

 ( пълен текст » още 14077 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Четвърта глава

Теди слезе с пружинираща крачка по стълбите на новата сграда и през входната врата се озова на на тротоара сред забързалите се за работа столичани. Все още под влияние на чутото, той блъсна леко една жена, стъпвайки на тротоарните плочи.

 ( пълен текст » още 19177 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Втора глава

 ( пълен текст » още 20179 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ето го и кабинета на микробиологът Дъглас Кларк. От чутото преди малко, той е измежду приятелите и колеги на доктор Брукс. С отварянето на вратата и федералният можеше спокойно да се върне обратно в коридора, а за своята постъпка ще изброи предостатъчно причини на оня,който го попита. Всичките според него изглеждаха логични и правдоподобни.

 ( пълен текст » още 9650 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Помисли за Аксиния, но бързо я махна от своята глава. Спомените никога не трябва да изпреварват мечтите, защото те ще се раждат мъртви. Той очакваше сега нова среща с живото, най-истинското като самата природа тяло на младата дивачка. Изгаряше за нея и упорито искаше да отидат заедно в огъня. Оня безпощадник, дето не гори направо и отведнъж, а

 ( пълен текст » още 6137 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дъждът проникваше през дрехите ми и по никакъв начин не щадеше тъкмо направената ми коса. В едната ръка държах обувки на високи токчета - такива обувки носят дамите, казваше леля ми. Ала аз не бях дама. Нямаше и да бъда. В другата ръка бях вдигнала дългата си рокля, за да не се влачи зад мен в локвите. Дъждът не ме щадеше.

 ( пълен текст » още 6558 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Инстинктът му подсказа чуждото присъствие, далеч преди очите да разчетат по-ясно картината. Нямаше ли го фонът от гърмежи и съскане на куршуми из гъсталака след поредния рикошет, можеше да я разглежда по-дълго и дори с усмивка на лицето. Другият отсреща направо е

 ( пълен текст » още 4822 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Какво? - изумен от току-що чутото, професор Брукс се наведе рязко напред. Още малко ако беше продължил и щеше да падне от стола. - Искате да кажете, че хлапето е направило опит за изнасилване?

 ( пълен текст » още 4896 знака | коментирай | оценка: няма )