Девета глава (продължение)


Сутринта Теди се събуди пръв. Внимателно, за да не събуди спящата девойка, се измъкна от леглото, облече се, отиде в кухнята и наплиска лицето си със студена вода. Отвори вратата на хладилника и погледна вътре.

 ( пълен текст » още 23543 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Девета глава (продължение)


Кристина го погледна особено и бързо се отдалечи, чаткайки отчетливо с високите си токчета по тротоара. Теодор седна зад волана, недоумявайки с какво толкова ядоса момичето. Мимето, дочула последните думи, го погледна с широко отворени очи:

 ( пълен текст » още 17304 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Светла огледа малката зала и остана доволна от резултата. Струваше си тичането. Първото, което направи още в таксито, бе да се обади на цветарския магазин, откъдето обикновено поръчваха цветята, и като разбра с какво разполагат, поръча кошница с бели лилиуми, кремави рози и зелена декорация.

 ( пълен текст » още 16199 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Девета глава (продължение)

- Е, какво има, врабченцето ми, какво си се омърлушило? - леко дрезгавият глас на блондинката стресна отнеслото се Миме, което се понаведе към масата и угаси фаса в малкото керамично пепелниче пред нея.
- Не знам откъде да започна - всичко ми е така объркано...

 ( пълен текст » още 16252 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Девета глава

Мимето лениво подръпваше дим от тънка вносна цигара (не боклук от контрабандните пакети и стекове, които циганки предлагаха къде ли не) и съсредоточено го издухваше през малките си пълни устенца към тавана, нашарен с индийски орнаменти.

 ( пълен текст » още 12880 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Девета глава

Междугалактическият дух Джонатан се бе излегнал върху килима от жълто-червени борови иглички на малка закътана полянка, недалече от „Щастливеца”, и с погнуса наблюдаваше сивокафеникавата размъхнатена плащеница на смога, покрил столицата на държавицата със заглъхващи функции.

 ( пълен текст » още 11726 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Осма глава (продължение)

Нямаше представа колко време е стоял пред прозореца. Осъзна, че се взира в пуснатото перде, по-точно в едно мръсно петно на нивото на погледа му, без обаче да го вижда до момента, в който отново се завърна в реалността и си спомни, че върху пропилото се с кръв дюшеме лежи съседът и приятелят му Драгомир. С огромно усилие на волята си наложи да погледне към пода.

 ( пълен текст » още 14742 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

2 част
Тримата хански синове бяха много различни по външен вид и характер. Енравота бе висок на ръст, силен, на очи биеше стройната му стегната фигура. Бе зеленоок, за разлика от братята си, а светлите му коси падаха до раменете.

 ( пълен текст » още 3691 знака | 8 коментара | оценка: няма ) 

Осма глава

Не кълвеше. Иван, нисък, с кръгло позатлъстяло лице, беше забил поглед в червената плувка и сивите му воднисти очи изразяваха досада.

 ( пълен текст » още 15693 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Болен съм. Няма да се оправя. Нещо расте в мене и ми пие силата. Първо беше като бучка, после наголемя колкото яйце, а сега прилича на воденичен камък. Е, не чак воденичен, ала пак едва го мъкна. Какво казваше Исус на апостола си: „Ти си Петър, сиреч Камък и на тоя камък ще построя аз моята църквата...”. Сиромах Петър... Жестоко е това, Боже, на гърба на един човек цяла църква да вдигнеш. Тежи. Колко ли се е мъчил, милият...

 ( пълен текст » още 39042 знака | коментирай | оценка: няма )