IX

- Така е – погледна го ангелът – сърцето ти познава тези мисли, вече разговарях с него. Това беше жената, отредена ти за този живот.
- Защо „беше”, вече не е ли?

 ( пълен текст » още 6117 знака | коментирай | оценка: няма ) 

VIII

Радея отвори очи и стреснато се огледа.
В стаята бе тъмно, а дъждът свирепо плющеше по стъклата.
„Отдавна не сме имали буря” – помисли си тя, докато залостваше прозорците, а очите ѝ отразяваха светкавиците, които раздираха небето и осветяваха огъващите се клони на дърветата в градината.
Трябваше да ги предупредят от института, но тя нищо не беше чула. Дали останалите жители на градчето знаеха? Знаеше ли Рамус?

 ( пълен текст » още 6525 знака | коментирай | оценка: няма ) 

VІІ

- Добре се справяш – окуражаващо се усмихна Луцифер.
- Познах го – тъжно промълви Ел.
- Без тъгата няма щастие, а без мрака няма светлина.
- Знам.

Кой по-добре от нея знаеше за тъмнината?
За мрачните безпросветни времена в края на Средновековието, когато цяла Европа беше обхваната от паника и слухове, разказващи за зли вещици, които чрез магия, се опитват да унищожат християнския свят. А след ужаса на черната чума, набедените вещици бяха виновни за всички злини.

 ( пълен текст » още 19507 знака | коментирай | оценка: няма ) 

VІ

Рамус бързаше към къщи.
Нетърпеливите му движения, съпроводени от отнесения му поглед, биха учудили всеки, който го познаваше.
Завладян от някакво странно чувство, той, уж беше себе си, а сякаш някой друг, като в просъница, извършваше необходимите действия, докато истинското му аз, отделено от тялото, в едно различно и особено място, преповтаряше на ум снощната случка, наслаждаваше се на детайлите, опитваше се да задържи колкото се може по-дълго образи и картини…

 ( пълен текст » още 10865 знака | коментирай | оценка: няма ) 

V

- Знам, че така е най-добре – тъжно промълви Радея
Ангелът разбиращо кимна.
Тя беше взела своето решение. Щеше да се откаже от мъжа, който вълнуваше сърцето ѝ. Отново. Както някога, когато…
- И все пак, ако не си напълно сигурна, все още има време.
Сигурна беше. Но сърцето й не искаше да го приеме. Чакала беше толкова дълго, живот след живот, за да бъдат отново заедно, а сега доброволно се отказваше от него.
Мислите ѝ отлетяха далеч в девствените гори на амазонската джунгла…

 ( пълен текст » още 8751 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ІV

Всичко си беше все същото.
Колкото и да се взираше, Рамус не можеше да види нищо по-различно от обикновено.
Разтърка очи, протегна се и се приготви да стане от леглото. Денят отново бе тук, наситен с предизвикателства и задачки, които очакват своето решение. Колкото и въпроси да бяха породили срещите от изминалата нощ, ежедневието му го очакваше и не приемаше никакви извининения…

 ( пълен текст » още 10712 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ІІІ

Нощта означаваше дълбок и здравословен сън за телата, но упорита и усилена работа за душите. Разбира се, че и през деня наставниците и ангелите-пазители се навъртаха наоколо, но малцина се намесваха в земните дела. Ала когато светлината изчезнеше зад хоризонта и всичко потънеше в тишина, небето заприличваше на оживена железопътна гара с безброй разминаващи се влакове, сфетофари, светещи табла и разписания, пристигащи пътници и нетърпеливо сновящи из нея посрещачи. После всички изчезваха нанякъде, а мястото им заемаха все нови и нови ангели и хора. И така, докато първите слънчеви лъчи не докоснеха хоризонта и обагрено в нежнорозово, небето не изпратеше обратно към земята своите гости…

 ( пълен текст » още 13303 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ІІ

Рамус отвори очи и се протегна.
Днес беше негов ред да ходи в библиотеката. Той обожаваше това място. Винаги, когато попаднеше сред хилядите книги, го изпълваше едно особено чувство. Страховита сила беше словото! А тези, които умееха да го използват, предизвикваха възхищението му.
Колко ли мисли се рееха из вселената? Появили се по някаква причина, проблеснали за миг и след това, безвъзвратно изгубили се в пространството и времето. Ако съществуваше пространство. И време, разбира се.
Написаното, обаче, оставаше.

 ( пълен текст » още 18749 знака | коментирай | оценка: няма ) 

"Времето и животът са ми дали редица логични обяснения за всичко, но душата ми се храни с чудеса."

Ръкопис, намерен в Акра

І

Нещо не беше наред.
Едва доловима сянка се промъкваше, в спокойствието и светлината, които царяха в залата. Необяснимо и тревожно тази сянка нарушаваше хармонията, с която присъстващите бяха свикнали.

 ( пълен текст » още 13910 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

И така Атора и Вие - най-търпеливите читатели, успяхме заедно, с общи усилия, стискайки зъби да долазим до края на това Четиво...Българи!.....Юнаци!.... Браво!..... А сега накъде?

 ( пълен текст » още 13790 знака | коментирай | оценка: няма )