Прясно залепените некролози са веществено доказателство, че скоро тук е шетала смъртта.
Имаше нещо странно, което капитан Миладинов никога не можеше да проумее. От една страна, държавата се бори с организираната престъпност, създала е цял куп от специализирани органи, звена и висши отдели. А от друга, не прави почти нищо срещу неорганизираната търпимост и

 ( пълен текст » още 7036 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Тридесет и четвърта глава

На другия ден се очакваше жегата да достигне рекорди и водачите на големи камиони псуваха и времето, и управниците, защото предстоеше поредната забрана за пътуване по магистралите за цели пет часа след дванадесет заради размекнатия от топлината асфалт.

 ( пълен текст » още 7043 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тридесет и трета глава
(продължение)

- Какво има Теди, какво си мислиш? – погледна нагоре към замисленото му лице девойката.
- Нищо, нищо интересно... Но толкова се радвам, толкова съм щастлив, че ще се оправиш напълно... че скоро ще си съвсем здрава!...

 ( пълен текст » още 12019 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тридесет и втора глава

Тодор пиеше за първи път утринното си кафе, освободен от мисълта, че над него тегне бремето на отговорността за обществените и икономическите процеси в малката, тънеща в мизерия балканска държавица.

 ( пълен текст » още 17933 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Тридесет и първа глава

Иван скочи от „Хондата”, още преди Орлин да спре на тротоара пред къщата му.

 ( пълен текст » още 8024 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тридесета глава

Теодор с известно притеснение стоеше пред кабинета на лекаря, който трябваше да му даде информация за състоянието на Мариана.

 ( пълен текст » още 11103 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Двадесет и девета глава

Слизайки по стълбите към изхода на панелния блок, в който се намираше апартамента на Вожда, Боев внимателно се оглеждаше във всички посоки. „Само остава сега да ме бухне някой по главата и да отмъкне парите...”

 ( пълен текст » още 9234 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Двадесет и осма глава

На Теодор му трябваше доста време, след като се раздели с Мария, за да дойде на себе си. Не можеше да повярва, че е срещнал момичето на своите мечти. Вървеше като пиян по тротоара и не виждаше учудените погледи на минувачите, които сигурно го мислеха ако не за луд, то поне за мъничко мръднал.

 ( пълен текст » още 17092 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Двадесет и седма глава.

След като Ленин твърдо реши да доживее останалите определени му от Бога дни на родната планета, се успокои и можа да поспи няколко часа.

 ( пълен текст » още 9546 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Дарцеус не можеше да заспи от горещината, която изглеждаше еднаква вън и тук в тясното помещение. Държаха клепачите му нагоре, не слабичките ръце на мизийката от клетката, а неговите собствени мисли. Прав ли беше тогава, когато избра решението. Вместо да бъде откаран и продаден за роб, стане войник от римските легиони. От страх ли тогава постъпи така.

 ( пълен текст » още 3905 знака | коментирай | оценка: няма )