Глава 7

Лидия отвори очи и… пак ги затвори. Уж не се беше напила вчера вечерта, а я гонеше такъв махмурлук, че чувстваше главата си прекалено голяма за тялото.

 ( пълен текст » още 39066 знака | коментирай | оценка: няма ) 

"Печалба"- е заглавие на една книга.

 ( пълен текст » още 1386 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава 5

Нов ден, нов късмет. Сега трябва да накараме Дева Мария и Ръсел Кроу[1] да се влюбят, или поне да се оправят. Лидия бе прекалено изнервена, че да си мери приказките, а така като се намираше в роман бе сигурна, че мислите и се запаметяват нейде.

 ( пълен текст » още 27491 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дойде време за вечерята…

Плана на Лидия бе прост, да накара Родерик и милата Кристияна да се заговорят и да ги остави да си гукат цяла нощ. Проблема бе само един във великия замисъл…

 ( пълен текст » още 19681 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Това със сигурност беше най-неудобното пътуване в историята на живота на Лидия. Кой идиот е направил седалките от плат, който според Лидия е сатен?

 ( пълен текст » още 15903 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Съвети се раздават лесно, защото не струват пари. Не се пишат и документи около тях. Със задължителните там подписи и всякакви учрежденски печати. Отговорността на оня, който ги поръси, ще остане мизерна. Главната е за другият, нагърбил се да изпълни. "Огледай се" - каза полковник Стоименов и всеки на неговото място би изрекъл същото, без никакви ангажименти

 ( пълен текст » още 5422 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Лидия отвори очи… за втори път днес. Главата й пулсираше. Огледа се. Е да, това вече е нещо. Намираше се в огромна, доста празна при това, стая. Лежеше на огромно и кораво легло.

 ( пълен текст » още 12422 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Н. К. Перфилова

От Критик, 1 октомври 2015, 16:42

„… Току-що прочетох романа на всеизвестната авторка с псевдонима Кристина… Г-жо, надявам се, толкова ли не Ви стигна фантазията, та да си изберете и второ име?

 ( пълен текст » още 11319 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... Чувствам се като пясъчен човек, празен, безтегловен, безплътен. Говоря пясъчни думи – без смисъл и значение. В главата ми се лутат пясъчни мисли подгонени от вятъра, които изтичат безсмислено в небитието. Празен, пясъчен човек. Гледам луната през решетките и махам с ръка, за лека нощ.

 ( пълен текст » още 16370 знака | 3 коментара | оценка: 4.5 ) 

Тече ли из вените му нарцисизъм, човек ще повярва и в своята непогрешимост. В кръвоносните съдове на капитан Миладинов имаше само еритроцити и левкоцити, затова бързо проумя грешката в разсъжденията. Подведен от оригиналността в предизвиканата катастрофа между хотела и града, той повярва да е дело на професионалист или извратен фантазьор.

 ( пълен текст » още 7605 знака | коментирай | оценка: няма )