Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще се върне на село – заради нейната пуста сватба бадева си отиде човекът. СИА (Селска информационна агенция) смяташе, че точно заради това повече няма да ѝ видят очите тук.

 ( пълен текст » още 19276 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава 4. – Нова квартира и спасена чужда чест (лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да се помотае из кръчмите или да опита сладкишите в малката сладкарница, за радост на диабета, дебнещ из засада. Усещаше болка някъде в ъгъла на душата си (ако душите имат такъв). Поряза се, изруга и хвърли самобръсначката на пода.

 ( пълен текст » още 12586 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.

Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, нито в кръчмата, където мъжете на воля и без задръжки обсъждаха нежните половинки в селото и района.

 ( пълен текст » още 21987 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория" - Глава 2. – Специално лечение (Втора част)

След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.

 ( пълен текст » още 5023 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

(пролетта и лятото на 2019 г.)
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, като закъсат. Но докторът имаше други тревоги днес. Надяваше се да срещне Мария и да успее да размени поне няколко думи с красавицата.

 ( пълен текст » още 6955 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в песъчливите улици няколко пъти.

 ( пълен текст » още 11244 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Творецът е нищо, произведението-всичко
Г. Флобер

 ( пълен текст » още 5954 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Йога на греха" е хумористично фентъзи за приключенията на рок музиканта Джими Джина и неговите приятели по чашка и съдба.

 ( пълен текст » още 717 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

В края на четвъртата година на самота и уединение за тримата останали живи в призрачното градче Цаню Гюлев се почувствува неимоверно слаб.

 ( пълен текст » още 14813 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Bисеше запалено кандило. На леглото върху бяла кувертюра лежеше мъж на възраст около седемдесет-седемдесет и пет години, облечен с вълнен костюм, ухаещ на нафталин. Човекът беше мъртъв. Но тялото изглеждаше запазено, без видими деформации. Навярно бе издъъхнал наскоро. Невероятно слаб, почти скелет, с полуусмивка върху посинелите си устни и изцъклен безжизнен поглед. Изглеждаше зловещо като смъртта.

 ( пълен текст » още 16319 знака | коментирай | оценка: няма )