Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Промъкна се до там и с облекчение откри, че никой не й е сложил катинар. Отварянето й се оказа по-трудно, отколкото бе предполагала – не само заради нараняванията й, ами и защото самия капак се оказа доста тежък за нейните нетренирани мускули.
Опасенията й, че страшниците ще дойдат да я проверят, се оказаха неоснователни. Никой не се качи. Вероятно бяха решили, че писъците и трясъците са били гневен изблик в следствие на разкритията им и я оставиха на мира.
Сбръчи нос недоволно. Мисълта да иска помощ от Меридит не я изпълваше с възторг. Тя очевидно беше много по-добър човек от всички, които Лизи познаваше, и това само правеше нещата по-трудни и по-унизителни.
Прибра се в ранния следобед. Гладна и изтощена. Качи се в просторната спалня и влезе на пръсти.
Владимир спеше.
Седна тихо на масата, хвана с ръце краката си, както обичаше и се загледа в спящия мъж.
Публикувано от hixxtam на 29.09.2017 @ 00:32:36 (237 четения) автор: leslieshay
Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са.
Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 1248
ХуЛитери: 0
Всичко: 1248
