Вечерта продължи по-спокойно. Роуз се чудеше дали причината е във виното. Или в добрата компания. Беше ясно, че всички искаха да разпуснат. Беше ясно, че вече рядко се събираха заедно. А имаха толкова общо. Роуз искаше да се отърси от настоящето, знаеше, че ще си разказват за миналото. Искаше да се потопи в техния свят. Те бяха като затворен кръг от избранници на съдбата. Мислиха заедно, действаха заедно, реагираха по един и същ начин на другите...

 ( пълен текст » още 22128 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Лиля, каква е тази идиотщина с разкопките под президенството?
Президента доста трудно бе превключил на работна вълна след интересната нощ
- Искат разрешение да изследват старите подземия - отговори секретарката му
- Те какво, да не решиха че сме в Русия и ще открият библиотеката на Иван Грозни в мазето ми?

 ( пълен текст » още 3660 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Лилия влезе делово в залата, забързана и сериозна. Мъжете насочиха вниманието си към нея. Андрю и Сергей я следваха неотлъчно. И тримата бяха изключително сериозни. Лилия беше в строг черен костюм, косата й беше опъната в здрав кок на тила. Беше едновременно сдържана и пленителна. Роуз го усещаше по настроението в залата.

 ( пълен текст » още 17867 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 59593 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И Роуз се забавлява. Наистина. В четири сутринта беше готова да си вървят. Все още ходеше със собствените си крака, подпряна на Майк, разбира се. Или той се подпираше на нея?
В пиянския си унес беше забелязала още един военен джип да тръгва след тях. Бяха засилили охраната им? Защо? Роуз заспа на половината път.
Не усети кога са пристигнали, нито кога са я оставили в леглото. Събуди се на другата сутрин, с главоболие. До масичката на спалнята й имаше пакет с аспирин и чаша вода. Пи два аспирина и се затътри към банята. Не знаеше колко е часа и не я изнтересуваше.

 ( пълен текст » още 15932 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз трябваше да се съгласи, че рождените дни бяха хубаво нещо. На път за Академията влезе в джипа на Андрю с Боян. Сергей остана при Лилия.
Нямаше съмнение, че Андрю не можеше да й се нарадва. Вече беше свикнала да разчита по безизразното му лице. Андрю я обичаше, като баща. Роуз не знаеше защо, или не! Знаеше. Той наистина я бе отгледал, и бе най-верния приятел на Лилия. Той и Сергей.

 ( пълен текст » още 19758 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сутринта на 14 януари беше невероятно топла и слънчева. Роуз се събуди в огромната си спалня сама. Погледна часовника си и въздъхна отчаяно. Беше десет и половина. Прекрасно. Вече закъсняваше за работа. Стана тромаво от леглото и затърси халата си.

 ( пълен текст » още 18227 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лилия се беше хвърлила на един стол и беше скрила главата си в ръце. Сергей я гледаше и мълчеше, подпрян на масата. Андрю взе една бутилка с водка в движение и се зае да сипва и на тримата.
- Какво направихме, Боже? – Лилия мърмореше изпод ръцете си. Андрю я изчака да задържи здраво чашата с водка и едва тогава я остави.

 ( пълен текст » още 9642 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вечерта на бала президента закъсня заради важен разговор и когато се появи всички вече танцуваха. Потърси с поглед Катя още с влизането си и бързо я откри. Значи, все пак се беше престрашила да дойде.

 ( пълен текст » още 20851 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Беше и написал да му се обади след 10 дни, защото тогава можеше да намери малко повече свободно време, но към края на седмицата вече дълбоко съжаляваше, че не и е казал по-ранна дата. Много му се искаше да я види. Предната вечер преди деня х, както го бе кръстил, му се обадиха че подаръка е осигурен. Сега оставаше само тя да му се обади...

 ( пълен текст » още 6687 знака | коментирай | оценка: 5 )