Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак.

 ( пълен текст » още 4618 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Не успяха да изгонят гарвана.

 ( пълен текст » още 5911 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Елизабет вдигна глава, за да я погледне, защото не можеше да е чула правилно. Но на лицето на момичето се четеше единствено възхита.
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.

 ( пълен текст » още 11529 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Коридорът, по който вървяха, кипеше от работа. Слуги бързаха напред-назад, носещи всичко от чинии до ухаещи свежо хавлиени кърпи. Никой не обръщаше внимание на Лизи. Поспираха единствено за някой бърз поклон на Меридит, преди отново да се втурнат по задачите си.

 ( пълен текст » още 8300 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Елизабет загуби равновесие и залитна назад върху нападателя си.

 ( пълен текст » още 8498 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Пред очите ѝ плуваше червена пелена. И въздухът ѝ пречеше да диша. Кучият син я беше побъркал. Кресна ѝ „Медрин, назад!“ и тя се върна. И Сирил Брант остана там. Откакто го беше видяла - вършеше каквото той ѝ каже. Изобщо не си отвори устата да подкрепи Олида, макар, че мислеше като него - къде ти - ще тръгне да възразява на Дан Марън! Беше тръгнала с него на война, макар, че никога не бе мислила да воюва, а тогава той дори не я искаше!... Мамка му! - дори започваше да вярва, че е родена свободна! - кучият син я беше побъркал!...

 ( пълен текст » още 11329 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Първият етап беше минал съвсем успешно. Териса и Олида бяха внесли оръжията вътре, бяха ги прикрили в кутия с медицински консумативи (първи кръг бяха медицински лаборатории) и се върнаха обратно.
Беше техен ред.

 ( пълен текст » още 10379 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

НА КАГАН

Марън беше надушил разработка на ново оръжие и го искаше.
„Още едно оръжие? Складовете ни са претъпкани с повече, отколкото можем да използуваме.“ мислеше Медрин, но не смееше да се обади.

 ( пълен текст » още 6677 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Дан Марън беше минал през централната охрана, но къде се беше заврял? Нямаше го нито в неговата стая, нито в кухнята, нито в общия салон... Зад ъгъла срещна Сирил Брант и му препречи пътя:
- Къде е Дан?

 ( пълен текст » още 9862 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

- Проклятие, Дан, какво искаш?!- нахвърли се тя вечерта върху него - Власт?! Пари?! Отмъщение?!
Той сви устни. Усмивката му напомняше ръб на нож.
- Искам си наследството.
- Наследство? Какво наследство? Роден си син на банкер, а Империята е обрала мангизите на баща ти?

 ( пълен текст » още 10700 знака | 3 коментара | оценка: 5 )