Лилия се разхождаше нервно из просторния кабинет.
Андрю и Сергей следяха разтревожено жената. И двамата бяха тук от сутринта. И двамата не знаеха какво да направят. Рядко виждаха шефката си толкова побесняла.
Не беше спала, откакто се бяха разделили с Владимир. Което правеше вече повече от денонощие.
И как можеше да спи?
Тя вече кроеше планове как да защити дъщеря си от него.

 ( пълен текст » още 16249 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз за пореден път редеше пасианс пред телевизора. Тя беше олицетворение на самото спокойствие. В прекрасна широка рокля на огромни лилави цветя, която стигаше до земята. С вдигнати коси, захванати в небрежен кок.
Беше апатична, но не толкова, колкото преди седмица. Сега сякаш не я интересуваше нищо. Майк седеше срещу нея, облегнат на масата и изглеждаше далеч по-зле от приятелката си. Беше се побъркал от бездействие и едвам го свърташе на едно място. Сега се отлепи от масата и застана пред нея.

 ( пълен текст » още 15928 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Владимир се насочи към доковете. Закопча спортното си яке догоре и запали поредната цигара.
Движеше се в България от седмица. Скоро щеше да замине за Германия, но след като лично се погрижи за превоза. Имаше нужда от допълнително финансиране и сам беше измислил начина да си го осигури.

 ( пълен текст » още 12477 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Шефкa, яла патка?
- Каква патка, Ли?
- Патка... Много вкусно. Богати ядат.
- Патица по пекински ли? Яла съм.

 ( пълен текст » още 11865 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 46271 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Небето беше синьо, духаше лек ветрец, носещ аромата на приближаваща есен.
Уитни се събуди доста рано и се намръщи. Никога не беше се крила преди, а сега това не ѝ направи услуга. Щом остави Емили да се оправя с Елизабет, Уитни се насочи към входа на дома на лейди Юбанк. Почти се качи по стълбите към залата, когато забеляза, че все още носи иззетия панкреас. Хвърли го бързо в един от многобройните храсти, оглеждайки се да не би някой да е забелязъл трофея, който допреди секунда носеше в ръцете си.

 ( пълен текст » още 21989 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Седмицата мина тягаво, никой с никого за нищо не беше съгласен, единственото хубаво бяха обажданията на Катя. Чуваха се почти всяка вечер, но за кратко. Тя още беше на лагер и за да говорят се криеше в някакво входче навън.

 ( пълен текст » още 6811 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Роуз забеляза, че част от мъжете вече се отправят към малко помещение, встрани от балната зала. Владимир поведе момичето натам. Озоваха се в удобен кабинет с не повече от 12 стола. На масата около тях имаше пури и уиски.
Роуз огледа мъжете.

 ( пълен текст » още 24532 знака | коментирай | оценка: няма ) 

До края на деня момичето си намери работа. Тя наистина обиколи и разгледа подробно къщата.
Роуз обожаваше хубавите къщи. Обожаваше интериорния дизайн. Не можеше да не се впечатли от прекрасната подредба. Стилна, изчистена.
Това, че не видя нито един охранител наоколо допринесе за мира в душата й. Хората бяха тук, но дискретни. Не попречиха по никакъв начин на хубавия й ден. Тя имаше време да подреди мислите си и изводите, до които стигна, не й харесаха.
Тук, в тази къща, в къщата на Владимир, тя се чувстваше добре.

 ( пълен текст » още 23632 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Какво правиш тук? – Учуди се на собствения си глас. Звучеше далечно и студено. Дори не трепна. Владимир се замисли за момент.
- Време е да оставиш играчката си и да се върнеш в реалния свят. – Дани? Роуз побесня за части от секундата. Извъртя се към Владимир и се изправи на сантиметри от лицето му.

 ( пълен текст » още 30638 знака | коментирай | оценка: няма )