Нооо… Този или Това дето пише събитията насред които сме потопени със сигурност имаше още какво да ми предложи като разнообразия по въпроса. В един момент най-случайно разбирам, че Мечтателката храни някакви големи страхове към Мой Човек.

 ( пълен текст » още 40168 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Част 6

Поръчваме две пици.
Докато се усетя холовите масички са събрани една до друга. Всичко що е към момента в наличност за пийване и боцкане е сложено от горе. А фотьойлите, столовете и табуретките са разположени околовръс.

 ( пълен текст » още 44807 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Чувственият му, дълбок глас беше като магнит за изтощеното и тяло.
Тя се извърна отново към него и отново попадна на сантиметри от лицето му.
Погледът му я изгаряше.

 ( пълен текст » още 16387 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз излизам след нея от беседката и се връщам до входа. Сядам си отново на пейката. И така с отворен вестника току през минута си пийвам от едва преполовеното, почти изстиналото кафе. И уж чета за нещо. Но се хващам, как всъщност си мисля, кое ли от разговора преди малко е реалност? И кое ли е някаква напудрена измишльотина - ала световната конспирация.

 ( пълен текст » още 40893 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Какво?!
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.

 ( пълен текст » още 13512 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ама аз това не разбирам също! Защо зародишът да се води чуждо тяло? Той нали е собственият плод на мама. Все пак не е вчерашната по-голяма почерпка на тате… Бебе си е! Нали ?!
- Да! Бебе е на майката – клати утвърдително глава Флаерка.

 ( пълен текст » още 45134 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли.

 ( пълен текст » още 10599 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Чаените листа се уталожиха на дъното на чашата и тя си пое дълбоко дъх. Стояха в полупразното кафене и ръцете й трепереха леко. Навън есента се размазваше в сиво петно от коли и дъжд.

 ( пълен текст » още 2537 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Елизабет продължи да спи и да яде през следващия ден, но основно спеше. Струваше й се, че никога няма да се отърве от постоянната умора, която усещаше чак в костите си. Странните сънища, които знаеше, че сънува, но за щастие никога не помнеше, само я караха да се буди дезориентирана и с някакво неприятно чувство, което караше стомахът й да се свива от напрежение.

 ( пълен текст » още 13878 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?

 ( пълен текст » още 7507 знака | 3 коментара | оценка: 5 )