Лия остана сама с мислите си.
Влезе в трапезарията и се загледа през прозореца за дълго.
Не усети кога се е смрачило.
Не й пукаше.
Мозъкът й беше зает с последните събития. Да, беше се изложила.

 ( пълен текст » още 31641 знака | коментирай | оценка: няма ) 

–Стив, какво е човек да има работа като твоята?
–Като да управляваш подводница е–отговори той без да се замисля – Винаги има за какво да се тревожиш, винаги трябва да предвиждаш напред и винаги трябва да помниш, че най–малкото невнимание може да доведе гибел.

 ( пълен текст » още 5628 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

В стаята продължаваше да тегне тишина.
Бранко, който не се отделяше от Лия, й подаде чаша с уиски. Тя отпи глътка от силния алкохол и се отпусна на дивана.
Най-тежкото беше минало.

 ( пълен текст » още 30138 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тръгнаха веднага към София.
Лия беше притеснена.
Не си остави време за почивка.

 ( пълен текст » още 24665 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Владимир стоеше в огромния си кабинет и пушеше цигара. Не беше сам. Един от доверените му хора стоеше от другата страна на масивното бюро и не изпускаше от поглед шефа си.
Владимир се беше променил. Беше станал по-вглъбен и по-сериозен.

 ( пълен текст » още 42271 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

След един ден три черни джипа се движеха с 200 километра в час по магистралата към София. Лия се намираше в първия, с Боян. Бяха сами. Охраната беше разпределена в следващите го два джипа.

 ( пълен текст » още 20565 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Силни ветрове засвистяха в Рифтен. Отново предстоеше буря и жителите бяха изпаднали в мрачно настроение. Преди по-малко от ден бяха изкарали стоката си навън, подмолно излъгани от лукавото време. То ги прегърби и премахна усмивките от лицата им бързо като залязващото слънце. А последното едва ли щеше да изгрее идните дни.

 ( пълен текст » още 13907 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лия Лори не се страхуваше. Беше готова да започне новия си живот. И повече никога нямаше да спомене старото си име.
Защото не искаше да се крие.
От никого.

 ( пълен текст » още 19060 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз не пожела да остане в къщата сама. Събра си на бързо багажа и потегли с колата, веднага след като той я остави. Все още беше десет сутринта, а тя вече наближаваше българската граница. Спря на една бензиностанция и набра Боян. Той вдигна на секундата.

 ( пълен текст » още 16458 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз стоеше в трапезарията мълчаливо и гледаше как Бранко и Майк си тръгват от къщата.
Мъжете бяха получили нареждане преди около час да я напуснат и горе долу толкова им отне да си стегнат багажа.
Сърцето на Роуз се късаше, колкото и да не й личеше. Знаеше, че Майк и Бранко също нямаше да проявят слабост, не и пред толкова свидетели. В широката трапезария се бяха събрали около 5-6 човека, всичките хора на Владимир.

 ( пълен текст » още 12212 знака | коментирай | оценка: няма )