Светлините в студиото засияха така внезапно, както и бяха загаснали. Не бяха прекарали много време извън ефир, но паниката и объркването можеше направо да се помирише. Екипа нищоправеше и беше като гръмнат, охраната нахлуваше, готова да употреби сила срещу натрапниците, асистентите се въртяха като пумпали и чакаха нещо като подсказка за следващите си действия.

 ( пълен текст » още 6228 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Памела се наслаждаваше на офиса си. Обзаведен изцяло по неин вкус, представляваше симфония от кожени дивани, компютърни джаджи и зеленина. Доставяше и радост и едновременно с това показваше високо положение и авторитет във фирмата. Кожата беше демоде, наистина. Обаче, миризмата идваща от нея опияняваше и отпускаше. Настойчив звън на телефон прекъсна ритуала по зареждане преди ефир. Всичките и подчинени знаеха, че мрази и е забранила да и звънят, когато се усамотява в офиса преди предаване. Следователно имаше пожар. Звънеше някой от горните етажи. И беше належащо да отговори. Победи раздразението си и вдигна слушалката:

 ( пълен текст » още 4789 знака | коментирай | оценка: няма ) 

главоболната програма "Терминатор", превърнала се от само себе си в "Клеопатра". Беше написал безброй доклади. Те, естествено бяха прегледани повече от безброй пъти. И така се бе стигнало до уговарянето на срещата му с президента. Беше сигурен, че паниката е при висшестоящите, не при него. Имаше същите заключения и решения като тях. Не истеризираше, защото вече беше приел неизбежното. Те, още не.

 ( пълен текст » още 6425 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В дните до края на следващата седимца ще Ви постна началото на романа. Така, както ще бъде отпечатан на хартия, ако и когато се стигне до редактирането и издаването му. Тоест, не са части оттук,оттам. А страниците от 1 докъм15. Последователно.Надявам се, че идеята ще Ви хареса и ще ме подкрепите за донаправата на ръкописа със средства по следната сметка:

FINVBGSF
IBAN: BG02FINV915010BGN098C4
Спас Христов.

 ( пълен текст » още 5421 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене.

 ( пълен текст » още 14076 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост.

 ( пълен текст » още 31657 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозрачни, призрачни същества.

 ( пълен текст » още 21055 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. Само така можех да изразя обичта и състраданието, които чувствах към него в онзи момент.

 ( пълен текст » още 18807 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беше много по-слаба отпреди.

 ( пълен текст » още 20012 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отварянето на очите съвпадна с усещането за остра, пронизваща болка в гърба и една друга, малко по-слаба – в дясното слепоочие. За кратко се бе изгубил, но вече се връщаше в съзнание. Беше студено, мъгливо и чувстваше странен лепкав вкус в устата си. Понечи да се изправи, но тялото му отказа. Ушите издаваха звук на корабна сирена, във възможно най-горната октава, а ръцете му трепереха като на столетник. Груби гласове, идващи ту от близо, ту от много далеч, проникваха безмилостно в мозъка му.

 ( пълен текст » още 16060 знака | коментирай | оценка: няма )