Отварям очи. Въртя ги насам-натам. Светло е вече. Поглеждам към календара…
Мдааа…
След Петъкът явно несъмнено е дошла Съботата. Безкомпромисен факт от Земната ни реалност, неподлежащ на каквито и да е кoрекции – дори фантасамгорични. В кой ден от седмицата съм – разбрах!

 ( пълен текст » още 35587 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Част 9
Влизам при нея.
Сядам на диванчето.
Взимам си от служебните бонбонки

 ( пълен текст » още 49928 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Елизабет отново насочи ръждясалия прът към главата му и този път МакГилиан отскочи назад, като едва не се препъна в собствените си крака в желанието си да се отдръпне по-далеч от нея.

 ( пълен текст » още 8885 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Че така добре въоръжен… А и вече с достатъчно инфо под темето… Аз и другите двама герои сядаме при всички в общата стая, по-известна като Голямата. Давам на Мой Човек неговите любими Монтесори и онези низанките.

 ( пълен текст » още 41830 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нооо… Този или Това дето пише събитията насред които сме потопени със сигурност имаше още какво да ми предложи като разнообразия по въпроса. В един момент най-случайно разбирам, че Мечтателката храни някакви големи страхове към Мой Човек.

 ( пълен текст » още 40168 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Част 6

Поръчваме две пици.
Докато се усетя холовите масички са събрани една до друга. Всичко що е към момента в наличност за пийване и боцкане е сложено от горе. А фотьойлите, столовете и табуретките са разположени околовръс.

 ( пълен текст » още 44807 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Чувственият му, дълбок глас беше като магнит за изтощеното и тяло.
Тя се извърна отново към него и отново попадна на сантиметри от лицето му.
Погледът му я изгаряше.

 ( пълен текст » още 16387 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз излизам след нея от беседката и се връщам до входа. Сядам си отново на пейката. И така с отворен вестника току през минута си пийвам от едва преполовеното, почти изстиналото кафе. И уж чета за нещо. Но се хващам, как всъщност си мисля, кое ли от разговора преди малко е реалност? И кое ли е някаква напудрена измишльотина - ала световната конспирация.

 ( пълен текст » още 40893 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Какво?!
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.

 ( пълен текст » още 13512 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ама аз това не разбирам също! Защо зародишът да се води чуждо тяло? Той нали е собственият плод на мама. Все пак не е вчерашната по-голяма почерпка на тате… Бебе си е! Нали ?!
- Да! Бебе е на майката – клати утвърдително глава Флаерка.

 ( пълен текст » още 45134 знака | коментирай | оценка: няма )