1. НАЧАЛНИ СТЪПКИ
Събудих се преди десет минути.
„Време е да си довършиш историята – беше първата ми мисъл, когато си отворих очите и видях най-красивото лице на света, лицето на жена ми. – Хората са нетърпеливи и няма да те оставят на мира, ако не им предоставиш това, което искат.“

 ( пълен текст » още 26090 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Глава 8. – Приятели и съперници (Първа част),(късната есен на 2019 г.)
И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, риза. Есента си бе живо лято на юг, ала сутрините вече бяха прохладни, с лек свеж вятър, опитващ се да открадне още малко топлина от хората.
Навличайки ризата, младият мъж усети аромат на любов и седна. Открехна леко вратата и се ослуша. Пълна тишина. Имаше нужда от жена. Гореща и сладка, само негова.

 ( пълен текст » още 4559 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.

 ( пълен текст » още 7967 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория",глава 7.– Боклуците(първа част)
(късната есен на 2019 г.)
Докторът отново бе с цепещо главоболие. Повече от половин година живееше в планинското село. Работният му ден започваше, щом слънцето измиеше очи в близкия извор и завършваше, щом тишината и кадифената нощ полягаха уморени върху крилете на планината. Всеки опит да накара хората да спазват графика, закачен пред кабинета, се увенчаваше с неуспех. Викаха го и за телета, крави и гъски. Монката отиваше и спасяваше поредната жива душа от ръцете на Черната мория, както тук наричаха галено Смъртта.

 ( пълен текст » още 5055 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

– Дедо Киро ке се заеме. Предишниот пат беха со дедо ти, ама сега ти ке идеш со него, со Кольо Благио и со Танас.
– Други нареждания? – обърна се Монката гневен към бабата.
– Нема – погали го внезапно по лицето с грапава ръка тя. – Ако го бехме направили кога татко ти претрепа майка ти, щеше да знаеш дека е ти. Ама човек и на тва се учи.

 ( пълен текст » още 9999 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория", Глава 6 (Първа част) – Старата вражда ръжда не хваща
(есента на 2019 г.)
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха сините болезнени отоци по главата ѝ. Едва няколко дни след инцидента тя събра сили да им разкаже какво се бе случило.

 ( пълен текст » още 5740 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще се върне на село – заради нейната пуста сватба бадева си отиде човекът. СИА (Селска информационна агенция) смяташе, че точно заради това повече няма да ѝ видят очите тук.

 ( пълен текст » още 19276 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава 4. – Нова квартира и спасена чужда чест (лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да се помотае из кръчмите или да опита сладкишите в малката сладкарница, за радост на диабета, дебнещ из засада. Усещаше болка някъде в ъгъла на душата си (ако душите имат такъв). Поряза се, изруга и хвърли самобръсначката на пода.

 ( пълен текст » още 12586 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.

Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, нито в кръчмата, където мъжете на воля и без задръжки обсъждаха нежните половинки в селото и района.

 ( пълен текст » още 21987 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория" - Глава 2. – Специално лечение (Втора част)

След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.

 ( пълен текст » още 5023 знака | 3 коментара | оценка: няма )