„Все трябва да има някакъв начин“ – мислеше Киро Киселото от 223-та килия. От известно време идеята за бягство се бе загнездила под раираната му шапка и не му даваше покой. Вярно, бай Ставри беше строг, но справедлив, и все пак животът навън мамеше Киро с хилядите си изкушения. От присъдата му оставаха още 5 години и три месеца – ужас!! Обеща си, че излезе ли, повече няма да краде компоти.