Е, вчера, ‘начи, съ риших – ша съ пудстрижа!
Коя да търся ? Ми... чи тя била ду мен –
Фризьорката ми Пенка, и с буятъ
ш’ мъ напрай СВИТОВИН коафьорски маникен.
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.