Художникът върви с платно в ръка,
бяло, като надеждата му за успех.
Художникът върви след своята мечта
да нарисува
своя свят голям събран в една картина –
Защо не продавам фъстъци на някоя спирка.
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.