ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 874
ХуЛитери: 1
Всичко: 875
Онлайн сега::: Boryana
| ЖертваПубликувано от alfa_c на 29.05.2019 @ 07:46:52 (359 четения)автор: ElenaZelena Луната се е надвесила над черната нощ като безмълвна смърт. Толкова реално е острието ѝ, капките кръв все още незасъхнали по повърхността му, а душите на посечените - блуждаещи в обграждащото я хало. В такава нощ тя не излиза навън.
МалшансПубликувано от anonimapokrifoff на 25.04.2019 @ 10:21:18 (316 четения)автор: ElenaZelena Нави алармата за десет сутринта, псувайки. Беше забравил да си пусне тото и сега трябваше да прецака цялата си приятна неделна рутина, за да стигне преди обяд до дежурния тото пункт в центъра.
Танцът на глухарчетоПубликувано от anonimapokrifoff на 28.03.2019 @ 08:43:44 (330 четения)автор: ElenaZelena Тихо е. Тя гледа от прозореца как по улицата преминава разнебитена каруца, конят пръхти и мята глава, циганинът го шиба и устата му мърда в гневен ритъм, колелетата треперят от старост и аха да се разпаднат всеки момент и да се оплетат в чудовищна плетеница от дървени трески, а в каросерията купчина мръсни, опърпани завивки
ЛюбовПубликувано от anonimapokrifoff на 24.03.2019 @ 11:21:51 (313 четения)автор: ElenaZelena В плиткото са нагазили двойка млади. Закрили са половината хоризонт с белите си, огромни фигури, които потръпват като гигантски листа от поривите на вятъра, видима тръпка преминаваща през всяка бабуна на месестите им, целулитни тела - от дебелите като белезникав хамбургски салам вратове, през широките им гърбове, набраздени от пясъчни дюни, към скритите
Пощенска праткаПубликувано от anonimapokrifoff на 24.03.2019 @ 11:17:23 (323 четения)автор: Tiranozavar Знам, ти би казал, че това е невъзможно. Човек се привързва към толкова много неща. Към друго човешко същество, представи си, дори към такъв негодник като теб. Към четириного. Помниш ли Пончо?
ПоривПубликувано от anonimapokrifoff на 23.03.2019 @ 09:15:35 (318 четения)автор: ElenaZelena По плажа тичат деца, майките им ги гледат с примижали, лениви от жегата и бирата очи и подвикват вяло, колкото да не кажат хората, че не обръщат внимание на хвърчащия в чашите на околните пясък и пак се обръщат нехайно към морето и към мъжете си с големи кореми, които ръкомахат възбудено в спор "за и против" оцета в салатата от домати,
Всичко е тукПубликувано от anonimapokrifoff на 07.03.2019 @ 11:49:54 (270 четения)автор: mitkoeapostolov Паркирам пред блока и слизам. На пейката до входа няколко жени си приказват, но като минавам покрай тях спират и ме оглеждат. Не е този вход. Не съм идвал осемнайсет години, но знам, че не е този вход. Заобикалям отляво. Попадам в междублоковото пространство. Пред мен се показва нова детска площадка, зелена трева, поправени алеи. Няма следи от разместени и порутени павета и опаковки от вафли по земята.
Остро черно камъчеПубликувано от anonimapokrifoff на 14.02.2019 @ 07:55:23 (1000 четения)автор: krasavitsa На traveller
Има моменти в живота на човека, когато започва особено остро да съзнава преходността му.
Тогава отнякъде се появяват спомени, които настояват да бъдат споделени. Най-нахално настояват.
ДухътПубликувано от alfa_c на 19.11.2018 @ 05:49:48 (397 четения)автор: iskraveselinova Духът обитаваше огромна изоставена каменна къща в покрайнините на големия град. Къщата беше историческа забележителност, защото в нея по време на Великата френска революция беше живял не кой да е, а телесната форма на въпросния дух.
| | |
|
Духът » показани от заявени |
Публикувано на 19.11.2018 @ 05:49:48 (397 четения)
автор: iskraveselinova » раздел: Избрано проза
Духът обитаваше огромна изоставена каменна къща в покрайнините на големия град. Къщата беше историческа забележителност, защото в нея по време на Великата френска революция беше живял не кой да е, а телесната форма на въпросния дух.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|