... навярно Бог те прати от небето, че да те пея с думички добри –
ти може би си цветето? – което в чашлето си ме люлна призори,
вечерен бриз – и утринна омара, дъждовна капка в моята брада,
и повей на завеса зад олтара, пред който тихо да ти кажа: – Да! –
светулката, която ме поведе – и ме отвя! – след роклята ти клош,