Устните оставят хубави отпечатъци –
може да получиш доживотна присъда.
За походка като твоята затварят зад решетки...
На такава походка се усмихват автомонтьорите,
и процъфтява погребалният бизнес.
Остаряла съм снощи, любими, внезапно, от щастие.
Нямам време да бъда по малко, но дълго щастлива.
Укротила съм погледа и съм ти простила бягствата.
/Ти при всяко завръщане тъй обичащо ме завиваш...
Някак странно се държиш напоследък... – ми казва.
И не знае, че едва се държа някак си...
В онова, което до вчера осмисляше пазвата,
триумфално туптят разцъфтелите кактуси.
Без шапка ще тръгнеш, когато цитирам дъжда,
и трепва гласът ми на всяка пропусната капка.
А негови рози са цветните глътки ръжда,
с които олукът рисува по плочите малки.
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.