... когато във онази нощ дойдох и те видях в цветята на перваза,
потънах във дълбокото ти: – Оох! – и повече не исках да изляза,
сукманите ти в двете ми ръце, които – чудех се? – къде да дяна,
се свлякоха – по-леки от перце на птица, полетяла над Балкана,
три пъти Господ викна ме на бис в онези непревземани усои! –

 ( пълен текст » още 690 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ще поседя край тебе на брега
и огъня ще гледам – как въздиша,
за полет как разтваря той крила –
заложници на есенната киша.

 ( пълен текст » още 585 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... страхувам се, че може да умра, преди да ти напиша всички рими –
ветрец, притихнал в зимната гора връз топли минзухарени килими,
внезапен дъжд, в косите ти слетял, мехурче в шепа тиха морска пяна,
игумен в манастира на Стендал с душа – език на млъкнала камбана,
отдавна деградирал романтик – пияница и вакх, сархош, пройдоха,

 ( пълен текст » още 694 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... стопанка на дъждовната вода и дъщеря на слънцето по залез,
тя ми разчорли мократа брада – и милна устните ми с показалец,
не говори! – ми рече с поглед тих, като че ли ми сторваше магия,
и седем светли капки дъжд отпих от нейните коси – да се опия! –
под мен тя стелна пролетни треви, огряха ме светулкови коруби,

 ( пълен текст » още 686 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... нали съм ти лирически герой, измъкнал се от приказката стара,
о, колко е красиво да съм твой! – по улиците, в парка, на пазара,
да гледам как след работа във пет се качваш, уморена, във тролея,
и как в кварталния супермаркет купуваш хляб и мляко на „Верея”,
как вкъщи слушаш Бах или Гуно, а твоят мъж замезва със чоризо,

 ( пълен текст » още 703 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... в уютните следобеди, когато часовникът ми спира да върви,
и си мечтая пак да бъде лято, и с теб да тръгнем в топлите треви,
пак да ти пиша стихчета по плажа със клечица от сухия камъш,
или да се разтворим във пейзажа – Жена за обич и внезапен мъж,
ятата птици да ти вихролея в бездънното – за полети! – небе,

 ( пълен текст » още 684 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Бях готова с теб да тръгна
и не знам защо избягах.
Черен беше като въглен
и горчеше листопадът.

 ( пълен текст » още 766 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –

 ( пълен текст » още 761 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Рисувани са птиците в главата ми
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.

 ( пълен текст » още 809 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри се вече, бегачо, отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне.

 ( пълен текст » още 709 знака | 5 коментара | оценка: 5 )