ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 661
ХуЛитери: 0
Всичко: 661
| Не ме събуждай в тази кратка нощПубликувано от Administrator на 11.05.2019 @ 16:54:05 (254 четения)автор: Albatros ... ще ти направя риба в пергамент, ще ти сваря и шепа-две картофки,
за теб от най-добрия секънд хенд ще купя топли сребърни пантофки,
и винцето ми – истинско мерло! – ще заискри в блестящата ти чаша,
нощта за двама – в моето легло – до Третите петли! – ще бъде наша,
невям ще стелнеш кичура си рус връз моята сатенена възглавка? –
Непостижимата ЖенаПубликувано от Administrator на 07.05.2019 @ 11:52:20 (277 четения)автор: Albatros ... започнах да забравям, че те има, все тъй непостижима – като връх,
че лятната ти рокля връз килима се свлича – от дълбокия ми дъх,
красивите ти блузки на драперии летят към моя прашен полилей,
и си забравям името – Валерий! – след твоето парфюмче „7 days”,
невям ме водиш в хукнали Вселени? – така и не успях да разбера,
Ти си забрави трите карамфилаПубликувано от Administrator на 04.05.2019 @ 12:32:09 (226 четения)автор: Albatros ... седим със теб на пейката във парка и си мълчим за хубави неща,
след малко ще запалим по цигарка, че накъде без огънче в нощта,
ще те целуна в пролетната вечер, заровил пръсти в твоите коси,
ще ми речеш: – Е, аз си тръгвам вече! – и ще те скрие сетното такси,
оттам нататък знам какво ме чака – възглавницата с дрипавия сън,
МъжПубликувано от anonimapokrifoff на 02.05.2019 @ 11:04:28 (222 четения)автор: Albatros ... от благовонните масла по твоето изящно тяло
езикът ми се опетла – и луднах аз по теб изцяло,
светулка и авлига в ръж, роса из летните дъбрави,
ти стори ме да бъда мъж, дошъл при теб да се забрави,
да диша в твоите треви – косач на кротки сенокоси,
Добре дошла на гара ВарнаПубликувано от Administrator на 24.04.2019 @ 15:33:46 (238 четения)автор: Albatros ... клошаринът на варненската гара вони на пот, мастика и на дзифт,
от седем фаса свива си цигара – и трижди е от мене по-щастлив,
а аз какво? – стърча край коловоза и пия трета биричка на крак,
и се спаружи бялата ми роза, додето чакам твоя бавен влак,
защо ли от живота ми изчезна? – се питам напоследък, Боже мой,
Тръгни си, милаПубликувано от anonimapokrifoff на 18.04.2019 @ 10:16:48 (293 четения)автор: Albatros ... на бяло ти го пиша с чер молив, че шарените свършиха, за жалост,
тръгни си, мила? – краят е красив, щом като тегли повод за начало,
дълбаем с тебе каменлива пръст – но изворчето все така не бликва,
през тръните понесъл своя кръст, със всеки ден превръщам се в реликва,
по-тих и от музеен експонат – с луличката, с моливчето, с тефтера,
Ако решиш да дойдеш у домаПубликувано от anonimapokrifoff на 14.04.2019 @ 12:09:50 (302 четения)автор: Albatros ... ако решиш да дойдеш у дома, ще сториш най-красивата си крачка,
ще ти поръчам рокля от басма! – при Анито, кварталната шивачка,
капела с три пера ще избера в скъпарската шапкарница на Варна,
с една зелена блузка от ликра от някой МОЛ край пътя ще те барна,
от секънд хенда чехли с жълт пискюл на половин цена ще ти ги взема! –
Дъждовен мъжПубликувано от anonimapokrifoff на 10.04.2019 @ 10:21:44 (265 четения)автор: Albatros ... додето гледаш пролетния дъжд как тихо рохоли отвъд скъклата,
за мен навярно мислиш, че съм мъж, чиято песен вече е изпята? –
че – речено на уличен език – отвсякъде съм взел-дал, общо взето,
и ще си права! – вече съм старик, и с теб ми е щастливо на сърцето,
ако решиш, ела ми някой ден, и ме води през парка – на разходка,
Сънувам – буден, топлите ти скутиПубликувано от anonimapokrifoff на 24.03.2019 @ 11:18:42 (203 четения)автор: Albatros ... тъй както нощем моят стар креват, подобно сал, се люшка в океана,
сънят ми – две напред и три назад, ми иде – ей го! – чак къде зарана,
щом спрат да пеят първите петли, и третите петли след тях прегракнат,
небето ли – за да не ме боли? – във дяволски безсъници ме хакна? –
нощта разпаря роклица с бие – и свлича се пред мене! – ненадейна,
| | |
|
Лопата218 » показани 5702 от 125000 заявени |
Публикувано на 10.04.2015 @ 19:34:12 (384 четения)
автор: nickyqouo » раздел: Фантастика
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|