И залезът застива - верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна.

 ( пълен текст » още 602 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Не вярвам в мъртвите любови,
дори да са горели до основи,
дори да са удавени от болка,
и кретащи в ръждясала двуколка.

 ( пълен текст » още 426 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ще надипля листопада –
диадема във косите.
Колко ми остана младост –
шепа пръст и звезден мицел,

 ( пълен текст » още 694 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна.

 ( пълен текст » още 510 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Щастлив ли си с това, което взе?
Реванш при чувствата не съществува.
Снегът прегръща босите нозе –
и няма да боли да се сбогувам.

 ( пълен текст » още 435 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

С тънки нишки обримчила мрака,
тишината е твърде ранима.
Кос ли в тъмното плахо изплака?
Прегърни ме за сбогом, любими.

 ( пълен текст » още 710 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

С теб играем опасна игра,
но е много красиво, любими –
като нощ сред вековна гора
от греховни и тъмни смокини.

 ( пълен текст » още 551 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии,

 ( пълен текст » още 746 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Аз просто спрях да те очаквам.
Заключих външната врата.
Когато до зори си плакал –
притихват птици и цветя.

 ( пълен текст » още 497 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз мога и сама да си мълча
и не е нужно да сме двама.
Макар че тежка става вечерта,
когато другия го няма.

 ( пълен текст » още 532 знака | коментирай | оценка: 5 )