... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи,
като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,
скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,
ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се на прага,
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече,
... тъй както светофарът отброява секундите ни с малкия брояч,
тъй си минава глупавата слава, в която аз бях просто минувач,
дори не се надявах да се впиша в нетрайността на градската мълва,
и си летях в писателската ниша – Вселена със размери три на два,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837
Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 5
Всичко: 417
Онлайн сега:
.JPG)
