... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,

 ( пълен текст » още 906 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... подир низ от любови и безумия светли
вече нямаш окови и вървиш с километри,
абсолютно свободен, леко трезвен и мъдър,
своя старичък лоден към морето разгърдил,
нищо скрито-покрито, ни за миг не потули

 ( пълен текст » още 463 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... когато бялата вода измие грешното ми тяло,
прекръствам чорлава брада пред вехтото си огледало,
пустинно чело, топчест нос, петна и старчески лунички,
и ме измъчва прост въпрос, навярно ги измъчва всички? –
ще бъде ли денят добър, и справедлив – светът, за всеки,

 ( пълен текст » още 581 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Едно дръвче, в пустинята израсло,
нима ще го оставиш да изсъхне?

 ( пълен текст » още 941 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

на онова мъничко нещо
с кльопнали сини криле
дето пърха в тревата

 ( пълен текст » още 468 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

спомен

В разгара на лятото някога беше, морето плетеше къдрици,
а баба подготвяше бели череши за сладко, защото обичам

 ( пълен текст » още 911 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Ефирен сън... омайна ранина.
Притихват минзухари по скалите.

 ( пълен текст » още 558 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

І.
И заприличах на внезапно разлетял се ръкопис
в прибоите на скъсал котвата си вятър.

 ( пълен текст » още 2279 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Дочувам гласовете на безмълвните подмоли –
непременно с ролите си да се съгласявам
и от длетото да живота си да се отказвам;

 ( пълен текст » още 879 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

... навярно нейде в Чад или във Того се стягат вече птичите ята,
на мен не ми остава твърде много – и скоро ще си тръгна от света,
безкрайни зими и лета проводих, пих от тревите пролетни роси –
красив статист в досадни епизоди, играех за едничкото „Меrci!”,
отиват си от мен полека-лека възторзите на грешната ми плът,

 ( пълен текст » още 687 знака | 1 коментар | оценка: 5 )