... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз,
да хвърлям бели камичета в яза, водата да ми гъне колелца,

 ( пълен текст » още 807 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Рожковите взеха да ръждеят.
Мокро рухо облакът кълби.
Блъска се вълната върху кея,
сякаш тръска кофи с малеби.

 ( пълен текст » още 699 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Сланата мята тихата си свила.
И дворчето дъхти на див пелин.
Я, колко плод е дюлята роила! –
ще скрия две във маминия скрин.

 ( пълен текст » още 916 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... във шкафчето му с личните неща,
с връвчиците, завързани на джуфки,
когато си отиде от света,
от тати ми остана чифт обувки,

 ( пълен текст » още 776 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... понякога съм тъжен като псе,
изхвърлено от своите стопани –
стърча на ветровитото шосе
с надеждата, че ден година храни.

 ( пълен текст » още 751 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... а Варна ме посрещна с дъжд и студ,
нима след теб и лятото офейка? –
седя си – леко трезвен, сам и луд,
на своята сиротна Седма пейка,
усещам – в есенните пустоти! –

 ( пълен текст » още 907 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Споменът – цигулка, плаче и не млъква.
Споменът – далечен присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.

 ( пълен текст » още 500 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи,
асмичката край плевника колтучи и кръсти се – дано да завали! –

 ( пълен текст » още 701 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... и аз не знам защо държи ме Бог
все още жив на Синята планета,
дали защото дадох му оброк? –
да съм братле на ятото врабчета,
да овладея птичия език,

 ( пълен текст » още 764 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин,
спасителчето търка с едра шкурка чадъра от проклетата ръжда,

 ( пълен текст » още 688 знака | 1 коментар | оценка: 5 )