След тебе няма послепис.
Защото кой ще го напише?
Най-важното, ако решиш,
пиши, докато още дишаш!

 ( пълен текст » още 758 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... такава тишина не е била
край мен дори в утробата на мама –
като че ли със боси ходила
прекрачва Бог родилната си слама,
и – сякаш кротко тръгва по света,

 ( пълен текст » още 754 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия,
със моето римувано "Здравей!" нима реших световните въпроси,

 ( пълен текст » още 695 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... когато доливам в кандилцето вечер елея
и огънче пламвам с последната клечка кибрит,
прости ми, че искам за Твоите мъки да пея,
и – моля се, Боже! – дано да не си ми сърдит? –

 ( пълен текст » още 598 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... аз доживях до възрастта, в която вече мога всичко –
додето вестника чета, да дремна в парка – смешен чичко,
из пролетната светлина да тръгна, турил бяла ризка,
дете да милна – и Жена! – да гледам, без да си поискам,

 ( пълен текст » още 706 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла.

 ( пълен текст » още 622 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно "Се ла ви!" не ми постла най-меките си губери,

 ( пълен текст » още 746 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... как искам да живея на планета, където всички хора са добри,
надмогнали световната несрета – и алчната си жажда за пари,
където ще си бъдем брат за брата и няма да горчи парчето хляб,
и мравката дори ще ми е свята! – нахълтала във моя вехт долап,
където няма болести и маски, и всеки жив човечец ми е мил! –

 ( пълен текст » още 677 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... започва да ми става все по-свята, доде вървя по своя дълъг друм,
дълбоката душа на тишината! – щом някой вдига твърде много шум.
Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –
и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.
Мълча цял ден – един Мевляна Руми, отдавна казал всичко за света.

 ( пълен текст » още 707 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Живях живот, обречен на забрани.
По извънредно строги правила.
В държава, дето властниците храни.
И цял народ в кълчища опетла.

 ( пълен текст » още 628 знака | коментирай | оценка: няма )