 | Тишина за БогаПубликувано от anonimapokrifoff на 26.04.2022 @ 10:11:19 (29 четения) автор: Albatros... такава тишина не е била
край мен дори в утробата на мама –
като че ли със боси ходила
прекрачва Бог родилната си слама,
и – сякаш кротко тръгва по света,
Смешното на вицаПубликувано от anonimapokrifoff на 24.04.2022 @ 12:17:24 (39 четения) автор: Albatros... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия,
със моето римувано "Здравей!" нима реших световните въпроси,
Убиецът на ПилатПубликувано от anonimapokrifoff на 23.04.2022 @ 11:04:30 (46 четения) автор: Albatros... когато доливам в кандилцето вечер елея
и огънче пламвам с последната клечка кибрит,
прости ми, че искам за Твоите мъки да пея,
и – моля се, Боже! – дано да не си ми сърдит? –
Чичкото от парковата пейкаПубликувано от Administrator на 21.04.2022 @ 11:08:31 (48 четения) автор: Albatros... аз доживях до възрастта, в която вече мога всичко –
додето вестника чета, да дремна в парка – смешен чичко,
из пролетната светлина да тръгна, турил бяла ризка,
дете да милна – и Жена! – да гледам, без да си поискам,
РебусиПубликувано от anonimapokrifoff на 19.04.2022 @ 09:18:22 (34 четения) автор: Albatros... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно "Се ла ви!" не ми постла най-меките си губери,
На моята измислена ПланетаПубликувано от anonimapokrifoff на 18.04.2022 @ 08:48:17 (33 четения) автор: Albatros... как искам да живея на планета, където всички хора са добри,
надмогнали световната несрета – и алчната си жажда за пари,
където ще си бъдем брат за брата и няма да горчи парчето хляб,
и мравката дори ще ми е свята! – нахълтала във моя вехт долап,
където няма болести и маски, и всеки жив човечец ми е мил! –
В дълбоката душа на тишинатаПубликувано от anonimapokrifoff на 17.04.2022 @ 10:05:08 (40 четения) автор: Albatros... започва да ми става все по-свята, доде вървя по своя дълъг друм,
дълбоката душа на тишината! – щом някой вдига твърде много шум.
Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –
и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.
Мълча цял ден – един Мевляна Руми, отдавна казал всичко за света.
Държавата на хищницитеПубликувано от anonimapokrifoff на 15.04.2022 @ 09:57:59 (34 четения) автор: AlbatrosЖивях живот, обречен на забрани.
По извънредно строги правила.
В държава, дето властниците храни.
И цял народ в кълчища опетла.
| | |
|
Всички твои усмивки » показани 10303 от 50000 заявени |
Публикувано на 28.09.2008 @ 16:41:34 (446 четения)
автор: elsion » раздел: Поезия
Всеки ден тя осъмва премръзнала,
до окъпана в утрото маса,
със среднощни въздишки поръсена,
неразтребена и порцеланова,
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|